„Не на хиджаба“: бунтът на жените в Иран

Все повече жени в Иран се обявяват против задължението да носят хиджаб. Те се изправят срещу държавния апарат и по-консервативните кръгове в обществото. По-рано този месец в Иран отбелязаха официалния ден на хиджаба. Много жени обаче се включиха в кампанията No2Hijab („Не на хиджаба“) и се разходиха по улиците, без да покриват главите си. Активистката и журналистка Масих Алинеджад призова иранките да се опълчат на режима. Глоби и арести грозят протестиращите Една от жените, която публикува в социалните мрежи свой видеоклип без хиджаб, е 21-годишната Наси Сандиех. Няколко дни след това тя е арестувана в дома на родители ѝ. Пусната е под гаранция 10 дни по-късно срещу сума, равняваща се на около 13 000 евро. Не е ясно дали и кога семейството ѝ ще получи парите обратно. „Жените, които се появяват публично без кърпа за глава, знаят, че ще бъдат наказани, ако ги хванат“, казва иранската журналистка Молуд Хаджисаде пред ДВ. Журналистката е арестувана неколкократно за критичните си текстове срещу потушаването на протестните движения в Иран. Наскоро Хаджизаде дори беше осъдена на една година затвор, но малко преди да влезе в затвора, тя успя да напусне Иран и в момента живее в Норвегия. „Нежеланието да се покрива косата не е нещо ново в Иран. Случилото се сега обаче има по-сериозна тежест. За пръв път толкова много жени протестират в един и същи ден срещу задължението да бъдат забрадени. Не беше групов протест, но беше стъпка в посока на организирана акция. А точно от това се страхуват властите в Иран. Затова и се опитват така да сплашат жените.“ Моралната полиция не е само държавна Носенето на кърпа, която покрива косата, е задължително за всички момичета и жени от Ислямската революция през 1979 г. насам. За изпълнението на закона следи моралната полиция – в училища, университети, държавни институции, банки, болници и по улиците. Въпреки това много жени в Иран се противопоставят на изискването и отказват да са забрадени. Властите в Техеран реагират на тихите протести с все по-сурови наказания. 25-годишната Ясаман Аряни например получи присъда от 16 години лишаване от свобода. Процесът срещу нея се води, след като на международния ден на жената – 8 март 2019 г. – Аряни раздаваше цветя на жените в техеранското метро и ги информираше за правата им, докато самата тя не носеше хиджаб. „Строгите наказания не постигат желания ефект. Благодарение на интернет и десетките кампании в последните години, жената, която не носи хиджаб, е част от всекидневието на иранските жени в големите градове“, казва Малуд Хаджизаде. „Много жени пускат хиджабите на раменете си или ги носят като шал на врата. Ако видят, че наближава патрул на моралната полиция, ги слагат отново.“ Случва се и цивилни хора, които са особено консервативни, да влизат в ролята на морална полиция. По-рано този месец млада консервативна жена нападна друга, която отказва да сложи хиджаба си в автобуса, и я снима с телефона си, заплашвайки да изпрати видеото на полицията. В превозното средство се разразява спор, който е записан от редица пътници. Почти всички жени в автобуса защитават нападнатата и в крайна сметка принуждават консервативната нападателка да слезе на следващата спирка. Видеоклиповете от инцидента се разпространяват бързо в социалните мрежи, а още на следващия ден полицията арестува жената, която е отказала да си сложи хиджаба. „Режимът умишлено се опитва да мобилизира поддръжниците си срещу жените, които се съпротивляват на закона за хиджабите“, казва адвокатката Мехрангиз Кар пред ДВ. „Винаги сме се борели срещу задължителното носене на хиджаб. Но желанията ни не са от значение. От Ислямската революция насам имиджът на жените играе важна роля в държавната идеология. Жена без хиджаб е символ на западния начин на живот и се разбира като своеобразна атака срещу ислямската култура.“ Страх от ефекта на доминото Кар вярва, че политическата система в Иран ще продължи да се придържа към тази пропагандна представа за жените – такива, които не просто носят хиджаб, но и са напълно подчинени. „Ако се огънат и позволят на жените сами да решават какво да обличат, това ще предизвика домино ефект на няколко нива. Жените ще се почувстват овластени и ще пожелаят да имат същите права, с които се ползват мъжете. Някои може и да се присъединят към протестни движения за свобода и демокрация.“ Доклад на Световния икономически форум показва колко сериозна е половата дискриминация срещу жените в Иран. Страната се нарежда на 143 от 146 места в класацията „Gender gap“ за 2022 година. В тази класация Световният икономически форум изследва равенството между половете в бизнеса, образованието, здравеопазването и 128та. Един от най-важните критерии е ролята, която жените играят в политическата система на дадена държава. В Иран жените нямат място във властта. Не могат да бъдат и религиозни лидери. Не им е позволено да се кандидатират за президент. Не могат да бъдат част от съдебната система. Забранено им е и да участват в експертни комисии, да бъдат медиатори или адвокати. Едва 16 от общо 290 народни представители в Иран са жени – всяка една от тях е изключително консервативна и изцяло подкрепя режима в страната.