„По темите на деня.
Не. Държавата не може да се извинява на всички деца, заради децата, загубили живота си по пътища и атракциони, както предлага Любка Качакова. Независимо кой е на власт.
Виновниците са конкретни. Имат имена и лица. И трябва да понесат наказанието, за причиненото от тях по невнимание или по други причини.
Да. Въпреки личната им трагедия и съсипания им живот, родителите носят вина за погрешни решения за собствените имдеца. Помните ли когато четиригодишният син на транспортния министър Ивайло Московски загина при инцидент с моторна шейна в Боровец, карана от самия него? Грамада от хули и обвинения се изсипаха безпощадно. Защото беше политик. Той беше взел погрешно решение. И плати жестока цена за това. Да пази Господ!
Живеем във време на тотална публичност. Затова трагедиите се обсъждат и коментират публично. Никой не може да се скрие и да избяга от това.
Наистина съм озадачена защо майката от Разлог не е била прихванала или прегърнала детето си, което е било само на 8? Ако тя се появява публично и говори за трагедията, значи всеки може да обсъжда действията й. Бог да просто момченцето и да даде сили на родителите и близките му. Моля се за това.
Страшна е и драмата с наранените тежко малолетни момченца и момиченца от момчето с АТВ-то. Гледах потресаващ клип: от едната страна крещи бащата на едно от децата, от другата викат срещу него – приятелите на полицейския син. Страшно!
И не, Ивет Добромирова, България не е “територия”, нито “морална дупка”. Вгледай се в любимата си Франция, където живееш от няколко години, и ще видиш, че не е по-добрата в морално и в духовно отношение страна.
Свободата на словото, за която и ти се бориш, предполага да се изразяват гледни точки, дори когато не ти харесват.“