Отбелязва се от 1993 г. по инициатива на бившия генерален секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр и на френската благотворителна организация „АТД – Кар Монд“, одобрена с резолюция 47/196 на Общото събрание на ООН от 22 декември 1992 г. Основната му цел е да осведомява и насърчава хората да предприемат различни действия, с които да бъде изкоренявана бедността и нищета в световен мащаб. Това е много важно за развиващите се страни и онези държави, чиито природни, климатични и политически дадености не създават благоприятни условия за развитие на занаяти, индустрия, туризъм, от които хората да печелят и да си осигурят един добър и обезпечен живот.
17 октомври в историята: Събития 1448 г. — Започва Косовската битка – сражение между войските на унгарския управител Янош Хуняди и османския султан Мурад II, състояло се на Косово поле. 1483 г. — Папа Сикст IV създава испанска инквизиция, което е начало на преследването на араби и евреи на територията на Испания. 1529 г. — Томас Мор е назначен за лорд-канцлер на Англия. 1707 г. — Състои се сватбата на Мария Барбара Бах и Йохан Себастиан Бах. 1728 г. — Състои се сватбата на немската аристократка Кристиана Шарлота фон Насау-Отвайлер и ландграфа Фридрих Якоб фон Хесен-Хомбург. 1810 г. — Започва Битката при Ловеч. 1831 г. — Английският физик и химик Майкъл Фарадей прави успешно изпитване на динамо и открива електромагнитната индукция. 1879 г. — Основан е АФК Съндърланд. 1902 г. — В Детройт е произведен първият автомобил с марка Кадилак. 1915 г. — Първата световна война: Започва битката при Криволак с участие на войски на Франция и България, която завършва с отстъпление на французите на 21 октомври. 1917 г. — Силно земетресение нанася значителни щети в София. 1918 г. — Съставено е тридесет и седмото правителство на България, начело с Александър Малинов. 1918 г. — Унгария провъзгласява независимост от Австрия. 1919 г. — Открито е метрото на Мадрид — едно от най-бързите и най-интензивни в света. 1919 г. — След края на Първата световна война българската армия напуска Беломорска Тракия, където се установява протекторат на Антантата. 1931 г. — Ал Капоне е осъден на 11 години затвор за укриване на данъци. 1933 г. — Поради нарастващия антисемитизъм Алберт Айнщайн напуска Германия и се установява за постоянно в САЩ. 1939 г. — Състои се премиерата на американския драматичен игрален филм Господин Смит отива във Вашингтон. 1947 г. — 10 000 акра (40 км²) от площта на Националния парк Акадия в САЩ са опустошени от голям пожар, започнал от боровинково мочурище. 1949 г. — България установява дипломатически отношения с ГДР. 1956 г. — Във Великобритания е открита първата в света атомна електроцентрала. 1958 г. — СССР започва строителството на първата си атомна подводница за оборудване с балистични ракети — К-19. 1979 г. — Майка Тереза е наградена с Нобелова награда за мир. 1983 г. — В Пловдив започва провеждането на Международен телевизионен фестивал — Златната ракла. 1988 г. — Състои се премиерата на българския игрален филм „А сега накъде?“. 1994 г. — Съставено е осемдесет и първото правителство на България, начело с Ренета Инджова. 1999 г. — В Германия е намерен оригиналът на списъка на Оскар Шиндлер с имената на 1200 спасени от него евреи. Родени 1629 г. — Балтазар Карлос, Принц на Астуриас († 1679 г.) 1696 г. — Август III, Крал на Полша († 1763 г.) 1760 г. — Анри дьо Сен-Симон, френски мислител († 1825 г.) 1779 г. — Луи-Шарл Орлеански, френски благородник († 1808 г.) 1813 г. — Георг Бюхнер, немски поет († 1837 г.) 1835 г. — Александрина Тине, нидерландска пътешественичка († 1869 г.) 1850 г. — Анастасия Головина, бесарабски български лекар († 1933 г.) 1850 г. — Фернан Фуро, френски военен топограф († 1914 г.) 1853 г. — Мария Александровна Сакскобургготска, херцогиня на Единбург († 1920 г.) 1861 г. — Андрей Рябушкин, руски художник, исторически живописец († 1904 г.) 1872 г. — Бончо Василев, български революционер († 1937 г.) 1878 г. — Михаил Арнаудов, български фолклорист († 1978 г.) 1890 г. — Владимир Воронин, руски офицер († 1952 г.) 1900 г. — Джийн Артър, американска актриса († 1991 г.) 1912 г. — Йоан Павел I, римски папа(† 1978 г.) 1915 г. — Артър Милър, американски драматург († 2005 г.) 1918 г. — Рита Хейуърт, американска киноактриса († 1987 г.) 1919 г. — Джао Дзъян, китайски политик († 2005 г.) 1920 г. — Найчо Петров, български актьор 1920 г. — Монтгомъри Клифт, американски актьор († 1966 г.) 1922 г. — Анжел Вагенщайн, български сценарист († 2004 г.) 1923 г. — Апостол Карамитев, български актьор († 1973 г.) 1926 г. — Карл Хенице, американски астроном († 1993 г.) 1927 г. — Димитър Минчев, български футболист († 2003 г.) 1928 г. — Иван Маринов, български композитор († 2003 г.) 1930 г. — Венка Асенова, българска шахматистка († 1986 г.) 1937 г. — Векил Ванов, български политик 1941 г. — Виден Апостолов, български футболист 1943 г. — Любомир Клисуров, подводен фотограф 1946 г. — Адам Михник, полски общественик 1948 г. — Робърт Джордан, американски писател († 2007 г.) 1950 г. — Йордан Биков, български щангист 1951 г. — Йохан Липет, немски белетрист 1956 г. — Мей Джемисън, американска астронавтка 1957 г. — Владимир Левчев, български поет 1958 г. — Тодор Батков, български адвокат 1959 г. — Таня Шахова, българска актриса 1960 г. — Цветан Казанджиев, български художник 1968 г. — Греъм ле Со, английски футболист 1968 г. — Родолфо Естебан Кардосо, аржентински футболист 1972 г. — Еминем, американски рапър 1972 г. — Таркан, турски поп певец 1979 г. — Кими Райконен, финландски състезател от Формула 1 1984 г. — Йеле Клаасен, световен шампион по дартс 1987 г. — Елиот Гранден, френски футболист 1989 г. — Фийби Тонкин, австралийска актриса Починали 1586 г. — Филип Сидни, английски поет (* 1554 г.) 1757 г. — Рене Антоан Реомюр, френски учен (* 1683 г.) 1836 г. — Орест Кипренски, руски художник (* 1782 г.) 1837 г. — Йохан Непомук Хумел, именит музикант (* 1778 г.) 1849 г. — Фредерик Шопен, полски композитор (* 1810 г.) 1854 г. — Владимир Корнилов, руски вице-адмирал (* 1806 г.) 1873 г. — Робърт Макклур, английски изследовател (* 1807 г.) 1887 г. — Густав Кирхоф, германски физик (* 1824 г.) 1893 г. — Патрис дьо Мак Маон, маршал на Франция (* 1808 г.) 1933 г. — Иван Смичков, български революционер (* 1878 г.) 1938 г. — Карл Кауцки, марксистки идеолог († 1864 г.) 1949 г. — Фьодор Толбухин, съветски маршал (* 1894 г.) 1951 г. — Бернхард Келерман, немски писател (* 1879 г.) 1957 г. — Аведик Исаакян, арменски писател (* 1875 г.) 1967 г. — Пу И, Император на Китай (* 1906 г.) 1973 г. — Ингеборг Бахман, австрийска писателка (* 1926 г.) 1999 г. — Славчо Трънски, деец на БКП (* 1914 г.) 2007 г. — Тодор Проески, македонски певец (* 1981 г.) 2008 г. — Ахмед Емин, български политик (* 1962 г.) 2011 г. — Петър Горанов, български историк, професор (* 1926 г.) Празници Малави — Ден на майката Северна Осетия — Ден на републиката