Ако се налага да попиташ какво е джаз, никога няма да разбереш“ – Луис Армстронг
Международният ден на джаза е обявен през ноември 2011 година от ЮНЕСКО, за да подчертае ролята на специфичния стил музика в съвременния свят. Датата е обявена от Генералния секретар на организацията и от Хърби Хенкок – легендарен джазмен, посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз „Телониъс Монк“ (една от основните фигури в историята на джаза). През 2012 година Международният ден на джаза е признат и от ООН.
Целта на Международният ден на джаза е да събере общности, школи, артисти, музикални историци и джаз любители от цял свят, за да отпразнуват безценното културно наследство на джаза. Ролята му да обединява само с няколко ноти хора, които нямат нищо общо, често напълно мълчаливо да изразява връзките между нас, които не можем да изразим с думи. Джазът има този принос в музиката да съдейства по най-непосредствен начин за издигането на човешките права, равенството и толерантността, тъй като може би най-добрите музиканти са цветнокожи, произлизат от малцинства и гета и всичко, което имат те, е само вибрацията на музиката.
Джазът е неуловима импровизация отвъд жанрове и стилове – той е над тях. Начин на живот, в който музиката е дишане, промяна, сянка и светлина на емоцията. Най-тъмните и тъжни кътове и най-кристалният изблик на сърцето. Той е като едно въже, оплетено от пясъчен саксофон, надъхано пиано, нежен писък на тромпет, самотен глас или голям брас бенд. Въже, което може да се усуче около шията ти и само така да те изтегли от най-дълбоките ти дупки – доставяйки екстаз и агония едновременно. На тънката граница между живота и смъртта.