Майка Тереза беше зла и жестока жена, по чиято вина хиляди хора загинаха мъченически. В нейните „Домове за умиращи“ беше забранено да се дават обезболяващи лекарства и болните умираха почти от всякакви болести. Родена на 26 август 1910 г. с името Агнес Бояджиу в Скопие, в богато албанско-католическо семейство. Баща ѝ беше яростен албански националист, член на организация, чиято цел беше прочистването на Скопие от сърби и присъединяването му към Албания. Скоро той бе убит по време на нападение над сръбско село. Дъщерята наследява бащините си възгледи. Въпреки че владее сръбски език и завършва сръбска гимназия, по време на официалните си посещения в Югославия винаги общува само чрез преводач.
През 1928 г., след гимназията, Агнес заминава за Ирландия в монашеския орден „Сестри Лорето“. Там научава английски език, става монахиня под името Тереза и е изпратена в индийския град Калкута да преподава в католическото училище „Света Мария“. Според спомените ѝ, през 1946 г. получила видение на Исус Христос, който ѝ заповядал да напусне училището, да съблече монашеската дреха, да облече местното национално сари и да отиде да помага на най-бедните и нещастните. В други свои спомени твърди, че Бог ѝ се явявал редовно още от петгодишна възраст. Странно е, че успяла да спечели подкрепата на властите и на църковното си началство. През 1948 г. общината ѝ предоставила бившия храм на индийската богиня Кали за учредения от нея „Дом за умиращи“. Персоналът се състоял от 12 монахини на нейния орден „Сестрите мисионерки на любовта“, по-късно действащ по целия свят с благословията на Папата. Световната слава на организацията ѝ дошла през 1969 г., когато по поръчка на ВВС журналистът Малкълм Мегъридж заснел възторжен документален филм „Нещо прекрасно за Бога“. Журналистът твърдял, че по време на снимките се случило чудо: в „Дома за умиращи“ нямало осветление, но снимките се получили благодарение на „божествена светлина“.
Операторът Кен МакМилън по-късно обяснил, че просто за първи път използвали нова кинолента на Kodak, пригодена за снимане на тъмно. Имало е време и за стерилизиране на иглите и други процедури, но те не се спазвали. Но тогава не е имало интернет и операторът не могъл да опровергае разпространената версия. Хората винаги обичат повече да четат за чудеса, отколкото за технически новости. В резултат на тази пропаганда броят на монахините в ордена нараснал до 5000, а по целия свят се появили над 500 храма в 121 страни. Отворени били хосписи, центрове за помощ на тежкоболни и социални домове, които майка Тереза все още наричала „Домове за умиращи“. Какво всъщност представлявали тези домове, разказа в документален филм „Ангел от ада“ Мери Лодън, работила в един от тях: „Първото впечатление беше като кадри от нацистки концлагер — всички пациенти били с обръснати глави, мебели почти нямало — само разтегателни легла и примитивни дървени кревати. Два зала — един за мъже, един за жени. Лечение почти няма, използват се само аспирин и други евтини лекарства. Няма капкомери, иглите се ползват многократно, а монахините ги мият в студена вода. На въпроса защо не се стерилизират с вряща вода отговориха, че „няма време“ и това не е необходимо. Всъщност имало е време, но не искали да се губи усилие. Помня 15-годишно момче с обикновена бъбречна болка, което с течение на времето се влошаваше, защото не му бяха предписвани антибиотици и не беше оперирано. Казах, че за лечение е нужно само да го закарат с такси до болница и да платят евтина операция.
Отказаха, обяснявайки: „Ако помагаме на него, ще трябва да помагаме на всички“.“ Думите на Мери Лодън се потвърждават от многобройни проверки на „Домовете за умиращи“. Там почти не се сключват трудови договори с лекари, а основната работа вършат доброволци, вярващи в мита за майка Тереза. Докторите констатираха неспазване на хигиенни норми, пренасяне на болести между пациенти, негодно хранене и липса на минимум обезболяващи. Самата майка Тереза практически забранявала употребата на обезболяващи, като заявявала: „Има нещо прекрасно в начина, по който бедняците приемат съдбата си, страдат, като Христос на кръста. Светът получава много от страданието. Мъчението означава, че Исус ви целува.“ В резултат много умрели от болков шок. Всичко това съвсем пасвало на нейната „концепция“ за „спасението“ на болните. За нормалния човек спасение означава оздравяване, а за майка Тереза – това означаваше болният да приеме католицизма и така да се избави от мъките в ада след смъртта. Колкото повече страда болният, толкова по-лесно го убеждаваха да стане католик и да се уповава на Исус Христос. Обрядът на кръщение в „Домовете за умиращи“ бил много опростен — на болния се покривала главата с мокра кърпа и се четяла молитва. Ако той оцелявал — всички разказваха, че лечението станало благодарение на католичеството, а ако умирал — никой нищо не разказваше. Когато на самата майка Тереза ѝ потрябвала медицинска помощ, тя не ползвала собствените си медицински заведения, а отишла да се лекува в една от най-скъпите клиники в света — в Калифорния. Тя лесно сменяла позициите си, когато това ѝ било изгодно. Например, бе категорично против абортите. В речта си при получаването на Нобеловата награда за мир през 1979 г. заяви: „Най-голямата заплаха за мира днес са абортите, защото това е пряка война, убийство, пряко убийство на човека от собствената му майка.“ Но когато приятелката ѝ, индийският министър-председател Индира Ганди, започна кампания за насилствена стерилизация на бедните, Агнес Бояджиу напълно подкрепи акцията. През 1993 г. отново промени позицията си и осъди 14-годишно ирландско момиче, направило аборт след изнасилване. Пътувайки по света, майка Тереза настояваше за забрана на разводите, тъй като всеки брак бил осветен от Бога. Но когато приятелката ѝ принцеса Даяна се разведе с принц Чарлз, тя заяви, че „това е правилното решение, защото любовта е изчезнала от семейството“. Също така се обявяваше срещу всички контрацептиви и при напомняне, че те предотвратяват разпространението на СПИН, казваше, че СПИН е „справедливо възмездие за неправилен сексуален начин на живот“. Тя мразеше феминизма и призоваваше жените да оставят мъжете да вършат онова, за което са по-добре пригодени. Макар да призоваваше за скромен християнски живот, в личните си пътувания сама предпочиташе да се придвижва с лични самолети и хеликоптери, и да спи в луксозни резиденции. Благодарение на мощна пропаганда милиони повярваха в нея като в глобална благодетелка на нещастните и изпращаха дарения на нейния орден. Освен Нобеловата награда, майка Тереза и орденът ѝ получиха десетки други награди на огромни суми. Но тя не обичаше да говори как се харчат тези пари. На запитвания за интервю отговаряше: „По-добре поговорете с Бога“. Благодарение на приятелството с Индира Ганди, орденът „Сестрите мисионерки на любовта“, регистриран в Индия, беше дълги години освободен от какъвто и да било финансов контрол, под претекст, че е голяма благотворителна организация. Но през 1998 г. в рейтинг за финансовата помощ в Калкута орденът не фигурира дори сред първите 200. Най-силен скандал, свързан с изразходването на даренията, възникна през 1991 г., когато немският журнал Stern публикува на база документи, че само 7% от даренията отиват за лечение на болни. Огромни суми се задържали по сметките на Ватиканската банка в Рим. Произходът на даренията не смущаваше майка Тереза. Тя спокойно приема пари, окрадени от диктатори на техните народи. През 1981 г. посети Хаити, където управляваше диктаторът Жан-Клод Дювалие, наследил властта от баща си-диктатор. В най-бедната страна на Западното полукълбо, където процъфтяват корупция и болести, и в която семейството Дювалие е извършило около 60 000 политически убийства, майка Тереза заяви, че никъде по света не е виждала такава близост между бедняците и държавния глава. В резултат тя получи от диктатора 1,5 милиона долара. Друг голям дарител, подарил 1,25 милиона долара, бе американецът Чарлз Китинг. Когато по-късно той попадна под съд за ограбване на 23 хиляди вложители с 252 милиона долара, майка Тереза изпрати писмо с молба за помилване на верния и щедър католически син. Отговори прокурорът Пол Терли: „Църквата не бива да позволява да бъде използвана като средство за успокояване на съвестта на престъпник“ и предложи парите да се върнат на пострадалите. Последва тишина. От смъртта на основателката на ордена „Сестрите мисионерки на любовта“ до обявяването ѝ за светица минаха точно 19 години. Процесът не беше лесен. Според правилата на католическата църква, за канонизация се изисква сътворено чудо. Търсенето на чудеса бе поверено на канадския свещеник Брайън Колодийчук. Първоначално той обяви, че жителката на индийския щат Бенгалия Моника Бесра е имала 17-сантиметрова злокачествена туморна формация на стомаха. В годишнината от смъртта на майка Тереза – на 5 септември 1998 г. сестра ѝ поставила на стомаха ѝ медальон с образа на Света Богородица, с който били докоснати телата на майка Тереза в деня на погребението, и се обърнала с молитва към светицата. След 8 часа туморът изчезнал. Всичко звучеше чудесно, но после Моника се скарала със съпруга си, а той твърдял пред журналисти, че жената е имала не тумор, а киста на яйчника, която е била излекувана с лекарства, за които той платил лично и показал медицински документи. След скандала вярата във Ватикана към святостта на монахинята, донесла около 3 милиарда долара и милиони нови почитатели, не изчезна. Но за да се запази даденият вид, бе направено многогодишно прекъсване в канонизацията, за забрава и успокоение. През 2008 г. Колодийчук обяви ново чудо в Бразилия: при Марсилио Андрино изчезнал злокачествен тумор в мозъка, след като съпругата му Фернанда започнала да се моли на майка Тереза. В този случай не били налични медицински документи, което избегна повторението на скандала с Моника Бесра. Италианецът Джорджо Бруско, който лично е познавал майка Тереза и излежава присъда за мафиотски дейности, казал за канонизацията ѝ: „Ако тя е светица, значи аз съм Исус Христос.“