Еньовден е празник, отбелязван на 24 юни, наричан още и Яньовден, Иванден, св. Иван Бильобер, св. Иван Летни, Среди лете, с който църквата почита рождението на св. Йоан Кръстител. Народният обичай отразява връзката му с деня на лятното слънцестоене – 22 юни, което е сред най-важните астрономически преходи в годишното време.
Основа на празника е почитта към слънцето. При всички българи е разпространено поверието, че на Еньовден слънцето „трепти” и „играе” на изгрев и тръгва към зима. Християнизираната представа е за св. Еньо, който си облича кожуха и отива да донесе зимата; тръгва за сняг или започва да си кърпи кожуха и се стяга за зимата. Смята се, че сутринта на празника слънцето се изкъпва в реките и изворите и поема пътя си обратно към зимата. Вярва се, че кукувицата кука до Еньовден и оттогава лятото си отива.
Със слънчевия култ се свързват много обреди: момите и невестите посрещат изгрева и гадаят по сянката си за здраве и живот през годината; момите, жените и децата се къпят в реките за здраве; нестинарите в Странджа понякога играят върху огън на Еньовден; палят се обредни огньове на високи места край селището, на мегдана или на поляните в гората. Народните представи са, че земният огън е проекция на небесния огън (слънцето) и се цели увеличаването на жизнената му сила. Огньовете се прескачат за здраве и предпазване от насекоми. В някои райони в нощта срещу празника се добива нов огън и от него се запалват всички огнища в селището.
Св. Иван Летни, наред с други светци, се осмисля като градушкар. За предпазване от градушки на Еньовден не се работи и обредно се обхождат в кръг землищата и водоизточниците в селото.
Поверията и възгледите за Еньовден показват възприемането му от народа като граничен период в природния годишен цикъл. Според вярванията, в полунощ срещу празника „небето се отваря”; звездите „слизат на земята”, омайват тревите и цветята и им придават лечебна магическа сила; „земята се отваря” и духът-стопанин на заровено имане проблясва като пламък; „морето спира да се движи” и хората се къпят в него за здраве. През това време се нарушават времевите и пространствените граници между горния и долния свят и се явяват свръхестествени същества – вампири, змейове и самодиви. Моментът е благоприятен за магии и заклинания, магьосниците крадат плодородието „примамвайки” с магия житото от нивите, млякото от кравите и меда от пчелите. Срещу техните действия съществуват много начини за предпазване. Според поверията св. Еньо е покровител на вещиците, врачките, магьосниците и билкарките.
Празникът се възприема като много подходящ календарен момент за гадания и предсказания за времето, за здраве и за женитба. Изпълнява се обичаят Еньова буля (Яново буле, Яновче, Еня, Еньо) по името на основното обредно лице. Еньовата буля е момиче на 3, 4 или 5 години, което в зависимост от местната традиция трябва да бъде сираче, изтърсак, дете на живи родители от първо венчило или болнаво дете. То се облича в „честита”, „целокупна” къща, в която съпрузите са в първи брак (първо венчило), здрави и с живи деца. Използват се части от булчинско облекло – женска риза, върху нея връхна дреха, на главата червено було, метални булчински накити и венец от еньовче и други цветя, набрани през нощта срещу Еньовден. Еньовата буля държи в ръцете си стръкове зеленина. Боса е и момите внимават да не стъпи на земята. Обичаят включва два обредни момента – обхождане на селското землище и напяване на китки. Срещу празника момите потапят в котел с мълчана вода китки с вързан на тях пръстен или друг белег, покриват го с червена престилка, мъжка риза или кърпа и го оставят да престои през нощта „на звездите” под трендафил. Сутринта приготвят Еньовата буля и обикалят землището на селото в кръг докато я носят последователно на раменете си. Тя размахва зелените клонки в ръцете си, а момите пеят песни с пожелания за плодородие или женитба. Спират при чешма или кладенец и дават на бременна жена да подържи Еньовата буля, за да е плодородна годината. После се връщат в къщата с котела с китките, Еньовата буля ги вади една по една, а момите припяват песни, по които гадаят за бъдещия съпруг на всяка една. Накрая си измиват лицата с мълчана вода за здраве и плодородие.
Разпространена в цяла България е представата за лечебната сила на билките и цветята, набрани срещу Еньовден, в която личи връзката между почитания от народа св. Еньо и дохристиянските божества на слънцето и вегетацията. Билките и тревите, набрани на Еньовден, се прилагат широко в народната медицина.
Еньовденската обредност според едни изследователи се свързва с праславянския пантеон, а според други – с религиозните практики на античното балканско население. Еньовден е християнизиран вариант на езически празник в чест на лятното слънцестоене.
В съвременността елементи от празника се разучават в читалища и училища, представят се в различни селища, а също и на фолклорни събори и фестивали.
В Асеновград се организира специфичен вариант на Еньовата буля, в който се преплитат българските традиции, влияния от гръцкото население, живяло там, и настоящето на града, известен и като „сватбената столица” на страната поради многото модни къщи и ателиета, предлагащи сватбени облекла и аксесоари.
На Еньовден празнуват хората с имена Еньо, Енчо, Яна, Янка, Янко, Янчо и др.