На църковния празник Събор на Пресвета Богородица, деня след Рождество Христово, се чества паметта на свети Йосиф Обручник, земния баща на Исус. По решение на Второто национално общо събрание на съюза „Ние жените за достойнство и равенство“ (28 март 1997) в България църковният празник на свети Йосиф се отбелязва като Ден на бащата. За първи път е отбелязан през 1997 г. Денят на бащата е празник в духа на религиозната традиция,
Ден, в който се чества бащинството и родителските грижи на мъжете. Обикновено на този ден се правят подаръци на бащите и семейството празнува заедно през деня. Денят на бащата съществува почти навсякъде по света в чест и прослава на бащите и бъдещите бащи. Св. Йосиф, според Библията, е от царски род, но живеел като дърводелец и в добродетелна бедност. След като останал вдовец, на 80 години, на него му била поверена честта на младата Мария – бъдещата майка на Спасителя. Те не са имали плътски отношения и брак в пълния мсисъл на думата, но той бил призован да я пази и защитава в нейната свещена мисия – чрез непорочно зачатие да роди Иисус.
Йосиф отнесъл подигравки, задето бил на преклонна възраст, а младата му жена била родила, но той устоял, защото Божията воля му давала сили. Йосиф живял до 110 години в праведен живот и честен труд. Бил добър земен баща на Спасителя и такъв завет оставя празникът на св. Йосиф, денят на бащата. Бащите са опора и сигурност на семейството, трябва да го издържат с честен труд и грижа. В различните страни се празнува по различен начин и на различни дати. Според католическата традиция, празникът се чества на деня на св. Йосиф — 19 март, но в повечето страни денят на бащата е светски празник и се празнува на различни дати. В България се чества на 26 декември, денят, в който православната църква чества св. Йосиф.