От години земеделските производители у нас предупреждават, че родното производство е на ръба на оцеляването. Данните от статистиката потвърждават опасенията им – вносът на плодове и зеленчуци е значително по-голям от износа, а българската продукция все по-рядко достига до чуждите пазари. В същото време по тържищата и пазарите у нас масово се продават плодове и зеленчуци от чужбина.
Проблемът е особено видим в Кюстендилско – традиционно смятано за черешовата градина на България. С настъпването на лятото по сергиите често се появяват череши от Гърция и Турция, докато местната продукция остава нереализирана.
Производителите разказват, че не могат да се конкурират с евтиния внос. Разходите за бране често надвишават изкупната цена, което принуждава много стопани да оставят плодовете необрани. Част от тях губят десетки тонове продукция годишно, защото реализацията излиза на загуба.
Според овощарите, ранните череши, които се продават като „кюстендилски“, в повечето случаи са вносни и не могат да се сравняват по вкус и качество с българските. Износът също остава почти недостижим за малките и средни производители заради липсата на хладилни бази, специализирана техника и възможност за оформяне на големи партиди, отговарящи на изискванията на чуждите пазари.
Подобна е ситуацията и при ябълките, където вносът идва не само от съседни държави, но и от други континенти. Производителите не намират икономическа логика в това, при положение че климатът у нас позволява производство с по-високо качество, както вкусово, така и визуално.
Всичко това поставя българските овощари в задънена улица. Като възможно решение те посочват ограничаване или забрана на вноса в периодите на активна реколта, за да се даде предимство на родната продукция.
След нулевата реколта от череши миналата година и натрупаните загуби, много стопани в Кюстендилско вече започват да намаляват насажденията си. Според тях, ако тенденцията продължи, регионът рискува да загуби статута си на овощна градина на България.
Земеделците предупреждават, че без ясна държавна политика и подкрепа за сектора, българското земеделие ще продължи да се свива, а това неминуемо ще се отрази и на икономиката, и на качеството на живот в страната.