На 31 януари отбелязваме 172 години от рождението на големия български държавник Стефан Стамболов. Той е роден на 31 януари (стар стил) 1854 г. в Търново. Апостол на Вътрешната революционна организация (1875 – 1876). Участвал е в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Бил е руски военен кореспондент през Руско-турската война (1877 – 1878). След Освобождението се издига в средите на Либералната партия в Княжество България. След преврата от 1886 г. оглавява Регентството, потушава размириците в страната с цената на дълготраен разрив на отношенията с Русия. През 1887 г. е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 г. Основава и ръководи Народнолибералната партия до убийството му. На 3 юли 1895 г. Стефан Стамболов е нападнат и зверски съсечен в центъра на София. Два дни по-късно умира от раните си.
По повод годишнината на Стефан Стамболов, БГНЕС публикува отново интервю на историка и университетски преподавател проф. Пламен Павлов, който разказа пред агенцията повече за големия български революционер и държавник.
„Интересна, противоречива и незаобиколима фигура в нашата история – това е Стефан Стамболов. Има много днешни политици със заявки да бъдат новият Стефан Стамболов, смята професорът, но засега такъв не се е намерил. „Бих припомнил какво представляваше Стефан Стамболов и как виждаше решението на въпроса с Македония. Независимо, че той беше убит от т.нар. македонстващи елементи, в което има лична разправа и персонални сблъсъци, но той не даваше и дума да се изговори против българската същност на Македония. Търсеше възможно най-адекватните методи за трайно присъствие на софийската политика в тогавашната поробена земя Македония“, припомня историкът.
За него, да се говори накратко за това каква личност е Стефан Стамболов, е практически невъзможно. „Става дума за епохална фигура. Не аз, а чужди наблюдатели, особено около нелепата му смърт, казват, че такива личности се раждат на 100 или на 1000 г., както и че България е имала невероятния шанс да притежава личност от подобни мащаби“, смята проф. Павлов и допълва: „Фигура, който в най-силна степен изразява прехода на България от възрожденската към модерната епоха. Личност, която съчетава в себе си всички добродетели, но и недостатъци на политическите водачи от времето на Възраждането.
Да не забравяме, че на 20-годишна възраст е избран от българските революционни дейци за приемник на Левски, за човек, който трябва да бъде главен апостол на България. Участник и ръководител на въстания, а разбира се и един от строителите на съвременна България. Това го казват неговите съвременници“. Според историка Стефан Стамболов символизира нашето израстване – от народ под чужда власт към млада, но амбициозна държава, с модерни институции, с перспектива и визионерски поглед в бъдещето. „Стефан Стамболов е неформалния председател на Гюргевското събрание на апостолите.
В нашата литература и традиция е прието да казваме Гюргевски централен комитет, но новооткрити документи показаха, че най-радикалните млади дейци, чиято най-ярка фигура несъмнено е Стефан Стамболов, когато се събират в Гюргево през късната есен на 1875 г. се самоопределят като общо събрание, т.е. като един демократичен орган, излъчен от вътрешните дейци и вътрешната организация, създадена от Левски.
При него има една дълбоко заложена демократична същност, която често се отрича и се противопоставя на наистина авторитарните и донякъде дори диктаторски методи, когато той е министър-председател. В това противоречие няма нищо толкова стряскащо, тъй като такава е била самата епоха. Не само за България, но и за много по-модерни страни от нашата“, разказа още историкът. „Хора като Стефан Стамболов са изключително могъщи в своето визионерство. Нещо, което липсва на по-късни поколения политици, да не говорим за съвременните.
По стечения на обстоятелствата той няма завършено дори средно образование. Учи в Одеската духовна семинария, който, тогава, е нещо повече от средно училище. Знаем по какви причини не я завършва, въпреки че е бил един от най-добрите ученици“, припомня още той. Примерите за важната роля на Стамболов са много и в различни сфери – от приносът му за създаването на първото висше училище в България, до основаването на Пловдивския панаир. В последно има закодирана дълбока символика – изборът на място за провеждането на мостреното изложение показва пред света, че България е обединена, че няма вече Източна Румелия, а общ държавен организъм. Стамболов има още заслуга и за развитието на жп мрежата у нас, насърчаването на местната индустрия и проевропейската ориентация на страната. Той участие в учредителното събрание на възраст, на която няма право, което също показва признание към него. Като председател на Народното събрание пък по-късно се включва като доброволец в току що избухналата Сръбско-българската война. „Няма събитие, в което да не се чувства могъщото присъствие и участие на Стамболов. Това не могат да му простят неговите противници“, разказа още проф. Пламен Павлов.