На 28 февруари 1870 година Високата порта на Османската империя издава ферман, с който узаконява обособяването на българска черковна йерархия (наречена „екзархия“), отделно от Цариградската патриаршия. С това е учредена Българската екзархия – връх в борбата за независима българска църква, неделима от борбата за национална независимост.
Ферманът, с който е учредена Екзархията
По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.
Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран видинският митрополит Антим I (на заглавната снимка).