148 години от Старозагорското клане

На 19 юли 1877 г.(стар стил), започват кървавите събития останали известни като Старозагорското клане. Това историческо събитие от 19 до 21 юли 1877 г., включва избиване на българското население и опожаряването на град Стара Загора от османска редовна армия, включваща 48 хилядния албански корпус на Сюлейман паша с участието на черкези, командвани от Дай Ахмед. След героичната Битка при Стара Загора на българските опълченци и руски воини на ген. Гурко с десетократно превъзхождащия ги противник, се оттеглят към връх Свети Никола в прохода Шипка, a османските войски завземат града. С навлизането си в града, (тогава с население около 25 500) войниците на Сюлейман паша избиват 14 500 българи от града и селата южно от града, а други 10 000, предимно млади момчета, девойки и жени са отвлечени и продадени в робските пазари на Османската държава. Значителен брой българи са избити и в старозагорските села и по пътя им към Стара Загора. Само в църквата „Св. Троица“ са изклани 2500 души. Изколват и скрилите се в „Св. Богородица“ и „Св. Николай“. Храмовете са обстрелвани с артилерия след което са изгорени. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история и един от най-трагичните моменти от нашата история. Градът е изгорен до основи и обезлюден. Малкото останали живи се спасяват с бягство в Северна България, където престояват до пролетта на 1878 г. Много от тях не се завръщат повече в Стара Загора. Много тогавашни съвременници смятат, че повече на това място няма да съществува град. Поклон!