24 май – в народната среда празникът носи белезите на един развит в миналото слънчев култ. В ранно утро всички излизат по високите поляни, за да наблюдават изгрева. Според поверието на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, то играе и поема своя обратен път към зимата. Затова казват, че св. Еньо си облича девет кожуха и отива да моли Бог да доведе зимата. Жените берат цветя и билки, правят от тях голям венец и се провират през него заедно с децата за здраве.
В Южна България на този ден се изпълнява обичаят Еньова буля. Всички девойки в предбрачна възраст, наели от вечерта „мълчана вода“, т.е. налята мълчешком, накичени с набраните преди изгрев билки, обличат малко момиченце – сираче в невестински дрехи, забраждат го с червено було и го носят поред на раменете си околовръст селото, като пеят специални за празника песни. Спират се на всеки кръстопът, за да изпълнят песента си за здраве и берекет, обхождат мерите, нивите. Играят и предназначено за случая хоро, преди да влязат в самото село.
Хорото е спокойно, със стъпките на „буенец“. Мелодиите са строги, тържествени. Девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването, гадаенето и всяка пуска в котле свой знак – китка или пръстен. Момиченцето, наречено „Еньова буля“, бърка в котлето и вади „късметчетата“. Действието е съпроводено с припявания, които предричат за какъв ерген ще се омъжи момата. Ладуването се провежда предимно от момите в различни дни на годината – най-вече на Васильовден /Нова година по стар стил – 14 януари/, на Гергьовден /6 май/, на Еньовден /24 юни/ и някои други празници.