На днешната дата – 3 януари, православната църква почита паметта на Свети Симеон Богоприимец и Анна пророчица. Симеоновден е сред значимите християнски празници и е свързан с евангелския разказ за посрещането на Младенеца Иисус в храма.
Според църковното предание Симеон е един от 70-те преводачи, които по времето на египетския цар Птоломей II Филаделф участват в превода на Стария завет от еврейски на гръцки език. Именно той разпознава в Младенеца Христос обещания Спасител и го приема на ръце – сцена, известна като Сретение Господне.
Имен ден празнуват
На Симеоновден имен ден отбелязват: Симеон, Симеона, Симеонка, Симеонко, Симо, Симон, Симона, Симонка, Симчо, Симча, Симян, Симяна, Симе, Сима, Симан, Симана, Мони, Моньо, Мона, Монка, Моника.
Симеоновден в народната традиция
В българската фолклорна традиция 3 януари е известен като зимния Симеоновден, докато лятното му съответствие се отбелязва на 1 септември, когато също празнуват носещите това име.
Зимният Симеоновден е свързан с редица вярвания и обреди, насочени към бременните жени, младите невести и майките. Според поверието по първия гост в дома се гадае какъв ще бъде приплодът в стопанството – мъжки или женски.
В някои райони празникът е известен и като Симеон Бележник, защото се смята за „лош ден“, в който човек може да бъде белязан с рани или нещастия. Затова традицията повелява да не се хващат остри предмети, както и да не се дава нищо назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът от дома“.
Вълчите празници – отделен цикъл
В народния календар Вълчите празници, наричани още Трифунци или Мратинци, се отбелязват на 1, 2 и 3 февруари и са посветени на вълка. Те са свързани със строги забрани – жените не плетат, не предат, не тъкат и не перат, за да се предпазят стадата от нападения.
Макар в някои региони народните вярвания да се преплитат, Симеоновден на 3 януари и Вълчите празници през февруари са различни обредни цикли.