На свое заседание на 6.10.2021 г. Министерският съвет прие решение, с което обяви датата 12 октомври за Ден на българската община и местното самоуправление. Правителственото решение е взето по предложение на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), вносител е министър-председателят. Отбелязването на 12 октомври като Ден на българската община е инициирано от делегатите на III Общо събрание на НСОРБ, проведено на 18 юни 1998 г. в Благоевград.
То е продиктувано от желанието им да създадат традиция, която да свързва миналото, настоящето и бъдещето на местното самоуправление в България. Датата се свързва с публикуването през 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник на Закона за общините и градското управление – първият законодателен акт, който регламентира дейността на общинските съвети, на кметовете и техните помощници. Официализирането на 12 октомври като Ден на българската община и местното самоуправление е признание за стабилността и авторитета на местните власти и за активността на Националното сдружение на общините в Република България. През тази година НСОРБ отбелязва 25 години от своето създаване.
По силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация организацията е легитимен представител на българските общини пред държавните органи. НСОРБ разработва предложения за промяна и усъвършенстване на правната уредба на местното самоуправление, подготвя становища и предложения по проектобюджета на държавата в частта му за общините и др. През годините формите за консултации между местната и централните власт бяха развити и регламентирани в редица закони и бе установен устойчив механизъм за съгласуване с общините на проектите за нормативни актове, касаещи техните правомощия.
Определянето на празника като Ден на българската община и местното самоуправление подчертава ролята освен на кметовете на общини като органи на изпълнителната власт и техните администрации, но и на общинските съвети, като изразител на волята на гражданите и орган на местното самоуправление. Идеята за установяване и разгръщане на местното самоуправление е заложена още в първата демократична Конституция на самостоятелната българска държава, приета на 16 април 1879 г. В глава 1, чл. 3 е записано: „Територията административно се дели на окръжия, околии и общини“.
През 1991 г. новата Конституция на Република България /чл. 1, ал. 2/ определя, че „Република България е единна държава с местно самоуправление“, а чл. 136 дефинира общината, като „основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление„. Европейската харта за местното самоуправление е ратифицирана със закон от българския парламент през 1995 г. Година по-късно е ратифициран и Допълнителния протокол към ЕХМС за правото на участие в делата на местната власт. През годините местните власти доказаха своята компетентност, работоспособност и умение да овладяват трудностите, пред които времето ни изправя.