На днешната дата 23 юли през 1942 година точно в 11,45 състав на Софийския военен съд осъжда на смърт шестима души – за подривна дейност, в разгара на Втората световна война. Един от обречените на разстрел е Никола Вапцаров – тогава на 32 години, издал една-единствена книга със стиховете си, „Моторни песни“ (1940).
Присъдата е изпълнена още същия ден, малко след 21 ч., на Гарнизонното стрелбище в София. Но преди това, когато Вапцаров знае, че му остават още само няколко часа живот, пише на стената на килията си едно от най-въздействащите стихотворения в българската литература: „Разстрел, и след разстрела – червей. Това е толкоз просто и логично. Но в бурята ще бъдем пак със тебе, народе мой, защото те обичахме!“