Започна Страстната седмица

Седмицата, предхождаща Възкресение Христово се нарича Страстна или Велика и всеки ден от нея се нарича велик. За посрещането на Великден задължително се приготвят нови дрехи за всички в семейството. През тази седмица се извършва основно почистване на дома, двора и стопанските постройки, боядисват се яйца и се месят обредните хлябове, изместени напоследък от козунаците. Възкресение Христово е най-големият пролетен христиански празник. Той е подвижен, пада се от 4 април до 8 май, в зависимост от пролетното равноденствие и първото пролетно новолуние. Неделният ден, Великден, е заключителен за целия обредно-магически цикъл от народни игри и поверия, започнал на Сирни заговезни. Великден е тържествен и представителен празник, честван три дни. Велики понеделник, Страстна седмица, Велики пости. Денят е определен за основно почистване на дома и стопанските постройки, за пране, миене и къпане на децата. Велики вторник, Страстна седмица, Велики пости. Денят е определен за основно почистване на дома и стопанските постройки, за пране, миене и къпане на децата. Велика сряда, Страстна седмица, Велики пости. Денят е определен за основно почистване на дома и стопанските постройки, за пране, миене и къпане на децата. Има поверие, че в навечерието на Велики четвъртък заровеното в земята имане проблясва като пламък. Магьосниците през тази нощ излюпват под мишниците си пилета-мамници, с чиято помощ крадат плодородието от чуждите ниви. За да се предпазят от магии, стопаните извършват редица предпазващи ритуали. Велики четвъртък, Страстна седмица, Велики пости. Това е първият от седемте Велики четвъртъка, които се броят от Страстната седмица до Спасовден включително. През този ден, както и през другите Велики четвъртъци е забранена всякаква мъжка работа, а на жените е забранено да перат с бухалка и да тъкат. Ако тези забрани бъдат нарушени, има опасност от градушки и гръмотевици. Рано сутринта на Велики четвъртък жените боядисват великденските яйца. Водата, в която се приготвят растителните бои е “мълчана”, донесена от чисто момиче от три кладенци или три чешми. В старо време великденските яйца са боядисвани само в червен цвят. По-късно излизат на мода различно оцветените и рисувани яйца. Дори и днес първото боядисано яйце задължително е червено, като е запазено изискването да е снесено от черна кокошка. С него за здраве, се потъркват бузките и челцата на децата, слагат го в сито и го изнасят на двора, за да го види слънцето. Когато го приберат, го поставят до домашната икона, където престоява до следващата година или бива използвано по друг начин: за цяр или за отпъждане на градоносен облак. Много хора на Великден отговяват с него, като го разрязват на парченца, така че да има за всички, а черупките залепват над входната врата. Други пък на Гергьовден го заравят в средата на нивата, за да носи дъжд и да пази посевите от гръмотевици и градушки. На Велики четвъртък се подновява квасът, с който ще се замесят обредните хлябове за празника; връзват се люлки, на които се люлеят моми и ергени за здраве. Според народните вярвания на Велики четвъртък Господ „разпуска” умрелите и душите им остават на земята до Спасовден. Велики петък, Страстна седмица, Велики пости. Или още – Разпети петък, смятан за един от 12-те лоши петъци срещу големите календарни празници, тачени за предпазване от болести, градушка и смърт. Това са дни на строг пост и полово табу, защото се вярва, че дете, заченато на Велики петък или в един от 12-те лоши петъци през годината, ще се роди с недъг или белег. През тези дни е забранено на жените да работят с вълна – да предат, плетат, тъкат или шият, да си мият косите, а на мъжете – да се бръснат. От църква се донасят осветени, “Господюви” китки за лек. През целия ден в знак на траур хората говорят тихо и се държат внимателно едни към други. Никой нетрябва да вика, да пее или да се отдава на каквото и да е веселие. Разпети петък е ден на траур и строг пост. Велика събота, Страстна седмица, Велики пости. Погребенна, Душна събота. Рано сутринта жените отиват на гробища, където почистват, преливат и прекадяват гробовете на близките си, палят свещи и раздават боядисани яйца, пресен хляб и варено жито за Бог да прости покойниците. В Асеновградско и Хасковско размотават преждата от мотовилки и кросна “за дъжд и берекет”, подобно на Бъдни вечер. Рано сутринта на Велика събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Те са три вида: за трапезата, за кумовете и роднините. Хлябовете се замесват с нов квас. По форма те са кръгли, с дупка в средата, елипсовидни или като плетеници. Типичен елемент за украса са яйцата – бели или боядисани, винаги нечетен брой. Украсата е във вид на идеограма – кръст, затворен в кръг, слънце и пр. Съботата преди Великден също е ден за траур и строг пост. В полунощ започва празничната църковна служба, възвестяваща възкресението на Спасителя.