Те се скитаха в полето,
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.
уаба-диби-диби-дом
После търсеха реката
винаги двама, винаги,
и се пръскаха с водата
чак до мрак, чак до мрак.
Кой си спомня за полето
с младите жита,
но приятели ще има вечно –
други скитат там сега.
Други тичат към реката
винаги двама, винаги,
и кипи под тях водата
чак до мрак, чак до мрак.
Двама, двама, чак до мрак.
Но приятели пак ще има –
други тичат там.
Те се скитаха в полето,
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.
уаба-диби-диби-дом)
После търсеха реката
винаги двама, винаги,
и се пръскаха с водата
чак до мрак, чак до мрак.
Кой си спомня за полето
с младите жита,
но приятели ще има вечно –
други тичат там сега.
Други тичат към реката
винаги двама, винаги,
и кипи под тях водата
чак до мрак, чак до мрак.
Двама, двама, чак до мрак.
Но приятели пак ще има –
други тичат там.
Те се скитаха в полето,
винаги двама, винаги,
две усмихнати хлапета,
цели в прах и драскотини.
После търсеха реката
винаги двама, винаги,
но приятели ще има,
вечно ще има –
виж други тичат сега.