Факт е, че аристократите рядко се женят по любов, тъй като поради отговорността за продължаването на династията най-често са принудени да приемат повелите на разума, а не на сърцето. Днес обаче ще ви представим няколко двойки със синя кръв, бракът между които е в резултат не от следване на държавните интереси, а от дълбока и пламенна любов, която спохожда човек веднъж в живота… ако е късметлия.
Вижте няколко истории, сякаш излезли от приказките, в които смели държавници се изправят срещу семействата си, църквата и общественото мнение в името на любовта.
След смъртта на майка си Виктория Алиса Елена Луиза Беатрис фон Хесен-Дармщат заминава за Великобритания при баба си. Няколко години след като майка й си е отишла от този свят почива и баща й, което в комбинация с претърпяно тежко заболяване, превръща Виктория Алиса Елена Луиза Беатрис фон Хесен-Дармщат (да, харесва ни да изписваме цялото й име) в затворена и мрачна млада дама, но за сметка на това изключително красива. За нейната изящна външност свидетелстват както множество портрети, така и запазени писмени извори.
През 1884 г. Алиса придружава в Русия по-голямата си сестра Ела, която се омъжва за великия княз Сергей Александрович. По време въпросната визита Алиса среща за първи път царевич (престолонаследник) Николай, бъдещия руски император. Двамата се влюбват един в друг от пръв поглед и при следваща визита на красивата благородничка в Русия, състояла се през 1889 година, Николай иска разрешение от баща си да се ожени за Алиса.
Баща му, император Александър III, обаче отказва. Той не одобрява избраницата на сина си поради ред причини – тя е темпераментна, с труден характер, лутеранка, а и по това време в имперския двор цари открито антигерманско настроение. Николай обаче не се отказва от любовта и през 1894 година, само 25 дни след смъртта на баща си, се венчава за Алиса на пищна церемония в Санкт Петербург. Малко преди сватбената церемония Алиса приема православието и променя името си на Александра Фьодоровна.
Двамата имат пет деца, радват се на семейно щастие и управляват до Февруарската революция, когато първоначално са поставени под домашен арест, а по-късно през август месец 1917 година са преместени в къща в Тоболск, Сибир. Година по-късно Николай II, Александра Фьодоровна, децата им и няколкото им верни слуги са разстреляни в мазето на къщата, в която са държани и захвърлени в стара минна шахта.
След края на комунизма през 1991 година телата им са намерени, идентифицирани с ДНК анализ и погребани с държавни почести в катедралата „Св. Петър и Павел“ в Петропавловската крепост, Санкт Петербург. През 2000 г. Александра, съпругът ѝ, децата им и слугите, с които са разстреляни, са обявени за мъченици от Руската православна църква заедно с други членове на императорското семейство, убити по време на Революцията.