Търговската война между САЩ и Канада се разгаря: Двете икономики се оказват по-зависими една от друга, отколкото изглежда
Търговският конфликт между САЩ и Канада навлиза в нова фаза. След новите американски мита Отава отговори с тарифи върху американски стоки за близо 20 млрд. долара, които започват да влизат в сила през септември.
На този фон президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в Truth Social, че страната му „не се нуждае от Канада“, и призова компаниите да произвеждат на американска територия, ако искат да избегнат митата.
Икономическите отношения между двете държави обаче показват изключително висока степен на взаимна зависимост. Според данни, цитирани от „Асошиейтед прес“, всеки ден около 4 млн. барела канадски суров петрол се отправят към САЩ. Канадският нефт представлява близо една пета от общото американско потребление.
Канада е и ключов доставчик на алуминий, електроенергия, автомобилни компоненти и калиеви торове. Много от производствените вериги са изграждани в продължение на десетилетия и преминават многократно през общата граница.
Особено показателен е спорът около алуминия. Тръмп наложи 50% мито върху канадския метал, но едновременно с това призна, че американската икономика спешно се нуждае от алуминий и получава огромна част от него именно от Канада.
Търговията със стоки и услуги между двете държави през миналата година е достигнала около 872 млрд. долара, а Канада остава вторият по големина търговски партньор на САЩ след Мексико.
Енергетиката е сред най-чувствителните точки в конфликта. Голяма част от канадския тежък суров петрол се насочва към американски рафинерии в Средния запад, специално приспособени за неговата преработка в бензин, дизел и авиационно гориво.
Засега енергийният сектор остава извън най-тежките търговски мерки, но в Канада вече се води дебат дали износът на стратегически суровини може да бъде използван като инструмент за натиск върху Вашингтон.
Премиерът на Алберта Даниел Смит категорично се противопоставя на ограничаването или облагането на петролния износ, предупреждавайки, че подобна стъпка може да причини сериозни щети и на канадската икономика. Бившият премиер на провинцията Джейсън Кени обаче смята, че възможността за ответни мерки не трябва да бъде напълно изключвана при нова ескалация.
Подобен спор се води и за калиевите торове. Повече от 80% от американския внос идва от Канада, което прави суровината особено важна за земеделието в САЩ. В същото време ограничаването на доставките би могло да навреди на канадските производители и да насочи американските купувачи към други пазари.
Автомобилната индустрия е друг сектор, в който границата между „американско“ и „канадско“ производство е трудно различима. Някои компоненти преминават между двете страни до шест пъти, преди автомобилът да бъде окончателно сглобен.
Тръмп вече обяви, че от 1 януари 2027 г. администрацията му планира 50% мита върху канадските автомобили, камиони и авточасти. Подобна мярка обаче може да увеличи разходите и за американски предприятия в индустриални щати като Мичиган и Охайо.
Все по-голямо стратегическо значение придобива и електроенергията. Бързото развитие на изкуствения интелект и центровете за данни увеличава необходимостта от огромни количества ток. Според Канадския енергиен регулатор през 2023 г. Канада е осигурила 85% от вноса на електроенергия в САЩ.
Канадският премиер Марк Карни вижда в това възможност страната да разшири хидроенергийния и ядрения си капацитет и едновременно да помогне за покриване на растящото американско търсене на електроенергия.
Така търговската война поставя Вашингтон и Отава пред сложен парадокс – двете страни могат да си нанесат сериозни икономически щети, но десетилетията на интеграция означават, че ударът срещу едната страна лесно може да се върне като по-високи разходи, нарушени доставки и загуби за бизнеса в другата.