Това не е бюджет на ГЕРБ. Последният проектобюджет на ГЕРБ беше за 2021 година. Сега това са бюджети, които се правят в коалиционен формат и докато не свърши политическата криза – ще водим такъв тип дебати за бюджета. Това означава, че когато събереш ГЕРБ, БСП и ИТН – не може да твърдиш, че бюджетът е само на ГЕРБ, като същевременно търсиш подкрепата на „ДПС-Ново начало”, защото не ти излизат гласовете. Трябва да се съобразяваш и да търсиш пресечната точка във всички възможни политики, които могат да се преплетат в проекта за бюджет.
Това заяви пред Нова тв министърът на финансите в периода 2014 – 2020 г. Владислав Горанов, коментирайки първия бюджет на държавата в евро, който е остро критикуван и дори определен като „скандален”.
Той припомни, че когато ГЕРБ е участвал в сглобка с ПП, „левичарските политики са се предлагали от ПП, а те просто следвали тяхното темпо”. „Доколкото слушах Асен Василев – той продължава с неговия левичарски уклон. Имахме лошия шанс да съставим това правителство в началото на годината и да не можем да разкажем цялата история, която започна с изявлението на служебния министър Людмила Петкова за „дупката“ от 18 милиарда лева”, заяви той.
И допълни: „Всичко това, което се включи като решения в бюджета за 2025 година, беше подчинено на една по-висша цел – задържане на бюджета в рамките на 3% с цената на много усилия и представяне на положителен конвергентен доклад от страна на Европейската комисия и Европейската централна банка. И затова, след по-малко от два месеца, ще можем да си честитим една много успешна стъпка за всички български граждани – замяната на лева с еврото и влизането в еврозоната”.
Горанов беше категоричен, че първият бюджет на България в евро „отчита претенциите на всички страни в коалицията”. „Има известна доза оптимизъм в приходната част, но затова пък се налагат някои непопулярни мерки, които аз като финансов министър не бих допуснал и не бих приел – например увеличението на осигурителната вноска с два процентни пункта. Ако зависеше от мен – а в случая не зависи, бих предложил промяна в косвеното облагане”, заяви той.
И припомни, че се е случвало в края на 90-те години, когато стартира правителството на Иван Костов, за една или две години да се повиши ДДС. Това според него поражда определена инфлационна тежест, но е най-щадящ от гледна точка на икономиката. „След това данъкът се върна на предишните си нива –имаше момент с 22%, след това се върна на 20%, а по-рано дори беше 18%. Концептуално разсъждавам така – по-малко тежко за икономическите субекти е промяната в косвеното облагане, когато това се налага”, подчерта той.
И беше категоричен, че е споделил това с колегите си от ГЕРБ, Но „не е срещнал подкрепа”. „Това единственият възможен днес бюджет с всичките рискове в него. Ние се движим в една кризисна инерция. Безспорно амбициите за по-голяма събираемост трябва да продължат”, подчерта той.
Според него държавата все още има буфери, въпреки политическата криза. „Като например по-малък от 3-процента дефицит от БВП. Това е възможният бюджет. Щеше да е хубаво да не се стига до промяна на данъчно-осигурителната тежест, но с всички неразумни ходове през годините – стигнахме до това, че сега трябва да се прави нещо“.