София има нужда от нова математическа гимназия или от разширяване на СМГ и министърът на образованието и науката е възложил да се мисли за терен, обяви самият министър Красимир Вълчев на кръгла маса „Образованието на учениците в 5-7 клас на фокус“, организирана от народния представител Елисавета Белобрадова. Тя направи анализ, според който след пети клас образователните резултати се влошават.
„Готови сме и съм възложил да се мисли за нов терен, за нова училищна сграда, или за съществуваща училищна сграда, или за разширяване на Софийската математическа гимназия или за нова математическа гимназия. В София имаме нужда от разширяване на капацитета на математическите гимназии, но за съжаление в столицата сме най-зле с материалната база. Една трета от училищата на двусменен режим на обучение са в столицата. Имаме шест квартала без училища, а над 80 училища са на двусменен режим. Това означава, че трябва да построим или надстроим 80 училища“, заяви образователният министър. Той отчете, че общо 20 000 зрелостници избират матура по чужд език, 2000 избират матура по математика, 200 – по физика, 200 – по химия.
„Имаме проблем, и то системен проблем с математиката и с природните науки, а слабите резултати по български език и литература са концентрирани в общностите, в които децата са предимно от семейства, в които не се говори български език. С математиката и природните науки проблемът е повсеместен“, призна Красимир Вълчев.
По думите му, ако погледнем международното изследване PISA и направим анализ по училища, ще видим, че в най-голяма степен слабите резултати от него корелират с математиката и с природните науки.
„Последните учебни програми не бяха направени добре, както и учебният план, което означава, че сега трябва да ги поправим. Методите на преподаване и системата на оценяване на учениците продължават да възпроизвеждат предимно културата на заучаване“, обобщи проблемите министърът. Вълчев сподели, че образователната ни програма е прекалено амбициозна относно усвояването на чужди езици.
„Още преди 25 години силно увеличихме чуждоезиковото обучение, чуждите езици в момента са най-избирани като профил – над 35 процента, и голяма част от останалите профили и професии са с интензивно и с разширено изучаване на език. Ако съберете в момента часовете по езици в българската образователна система, те са колкото часовете по математика. Изкривяването идва преди всичко от гимназиален етап, в който се учат много повече езици – сумарно като часове, отколкото по математика и природни науки взети заедно“, отчете Вълчев.
Освен това били увеличени информационните технологии, дигиталната креативност, която започва с компютърно моделиране, въведени са и нови предмети и системата ни е по-амбициозна откъм специализации.
„Направихме трудни профили, свалихме материал от висшето образование, има профили, които демотивират и отказват учениците, и амбицията ни е за 12 години децата да научат нещо, което се учи за 14 или 15 години. Учебното време е едно и също, но се дават все повече и повече задачи, и се натоварва особено прогимназиалният етап. След това – в осми клас, повечето ученици дори не учат природни науки, това са тези с интензивно и с разширено изучаване на език“, смята Вълчев.
Той отбеляза, че свръхамбициозните програми водят до натрупване на дефицити и до демотивация у учениците, и трябва родителите да им помагат с частни уроци, за да се справят с това темпо. Министър Вълчев уточни обаче, че „страдат в целия свят резултатите по математика“, а ползването на телефони и взаимодействието на децата с екрани силно се увеличава след трети-четвърти клас.
Според Красимир Вълчев трябва да се направи качествена промяна и да има изцяло нови учебни програми, свързани и с учебния план.
„Можем да се откажем от част от амбицията за специализация – или от част от часовете за профилирана подготовка можем да се откажем. Можем да качим материал нагоре, може да намалим часовете за разширено изучаване по чужд език, или трябва отнякъде да освободим пространство. В момента учениците от пети до седми клас имат всеки ден по седем-осем часа. Можем да върнем природните науки в осми клас, там, където не се изучават, да се увеличи математиката, да се намали амбицията на някои теми, да се промени и преподаването – да има повече практическа насоченост, защото виждаме, че в PISA задачите по математика изискват алгоритми от пети-шести и седми клас, но нашите ученици не успяват да трансформират условията на задачите в математически израз“, отбеляза просветният министър.
Вълчев съобщи още, че е отделен един милион лева по бюджета на министерството за програма, по която учители по математика да обучат преподаватели, за да не се загубят школите по математика и информатика, които подготвят учениците за олимпиади и състезания.