Служебната рулетка се завърта отново, но този път картината е по-ясна от всякога. Зад формалните конституционни процедури вече прозира не просто управленски вакуум, а последователна стратегия. Румен Радев не просто назначава служебни кабинети – той поддържа перманентна нестабилност, която му позволява да остане централният играч в държавата и да подготвя следващия си политически ход.
Ограниченият избор на служебен премиер от т.нар. „домова книга“ уж трябваше да редуцира президентската власт. На практика се получи обратното.
Отказите на потенциални кандидати вече не са инцидент. Те са знак, че служебният премиер е превърнат в еднократна употреба – функция, която носи негативи, но не и реална власт. Показателен е отказът на председателя на парламента Рая Назарян. Това е сигнал, че все повече хора разчитат сценария и не искат да бъдат употребени като фасада.
Истинският въпрос обаче не е кой ще бъде служебен министър-председател, а за какво служат тези кабинети. Отговорът все по-ясно сочи към задкулисието. През служебната власт се изграждат мрежи, кадрува се, поддържат се връзки, които не минават през парламента и не подлежат на публичен контрол. Това е тихо пренареждане на политическото поле, далеч от изборния шум.
В този контекст все по-логично звучи и темата за бъдещ политически проект, свързан с президента. Служебните кабинети вече изглеждат не като временна мярка, а като инкубатор – място, в което се отсяват „правилните“ хора, трупа се административен ресурс и се тества обществената поносимост. Когато моментът дойде, проектът ще бъде представен като „алтернатива“, „спасение“ или „надпартийно решение“, изградено върху служебната инфраструктура.
Задкулисието има нужда именно от такъв модел – без изборна отговорност, с контрол върху институциите и с президентски чадър. А парламентът? Той остава излишен декор, удобно обвиняван за хаоса, докато реалната власт се упражнява другаде.
Румен Радев продължава да играе ролята на арбитър, но вече все по-трудно прикрива, че е и играч. Управлението чрез криза се превърна в негова запазена марка. Въпросът е не дали ще има пореден служебен кабинет, а кога тази схема ще бъде легализирана под формата на нов политически проект, изваден директно от лабораторията на „Дондуков“ 2.