В невиждан досега културно-кулинарен фурор, родното място на Ганьо Сомов, село Енина, стана сцена на Първия в света „музеен банкет“. Поводът – скорошното откриването на Музея на Бай Ганьо. Инициаторът, Румен Сомов, наследник на рода Сомови, реши да благодари на дарителите не с грамоти и плакети, а… със софра.
„Това е един жест! Мисля, че няма в България досега направен такъв… може би първия такъв банкет на музей, музеен банкет на дарителите!“, заяви г-н Сомов, оглеждайки с бащинска гордост масите.
Акцентът на вечерта, разбира се, падна върху духовното и спиртното. Оказа се, че дарителите, сред които и „местен бизнесмен, дарил безценното бюро на Орозов, един от четиримата основоположници на розопроизводството“, са си заслужили най-голямата жертва от страна на музея.
„А, имаме една ракия… специална!“, започна емоционално Сомов. „Поканили сме първи преди всички да опитат тези, които са били дарители. За тях сме приготвили една ракия, която не се продава. Тя е Ганьова драматична ракия!“
На въпрос защо е „драматична“, г-н Сомов едва сдържа вълнението си:
„Защото е тежка драма да подариш ракия, особено за всеки Ганьо! Като цяло това трябва така… много сърцераздирателно да се разделяме с нея. Сърцето ми се къса, ама… тези хора са направили един жест, ние не можем да им върнем същия, нали?“
Преди обаче дарителите да стигнат до драматичната амброзия, те трябваше да преминат през кулинарен тест – възстановка на европейските несгоди на прадядото.
„Тука имаме една много интересна супа, която е чешка. Оригинал! Тя е направена от чехкиня“, обясни Сомов, сочейки към парещите паници. „Това е във връзка със ‘Бай Ганьо при Иречека’. Там на Ганьо Сомов му е сипана една такава чешка супа, която той я намира за много постна. Въпреки че не е чак толкова постна, но той я намира за много постна, като водица му се видяла! Яде я с много чушки, поне нещо да усети от нея. А и си решихме да я направим – да видим нашите дарители дали ще я разберат!“
След постната европейска „водица“, на масата триумфално се завърна балканската сигурност – любимата гозба на Алеко Константинов.
„Ей сега да се върнем пак на на пуйката!“, отсече Сомов. „Това е любимото ястие на Алеко Константинов, което той много цени… и много стриктно си е записвал от своите роднини рецептите, а не като днешните инфлуенсъри!“
Наследникът разкри и технологията, която очевидно е далеч от „постните“ чешки маниери: „А пуйката със зелето ние я приготвяме… първо се варят всички тлъстини на пуйката, всички кожички, нарязват се на кубченца… запържват се в един тиган… се слага червен пипер… и се изсипва в тавата. След това се добавя киселото зеле и се чака във фурната докато стане… да поеме цвета на тази запръжка!“
Тъй като съвременната пуйка, също като съвременния европеец, понякога се оказва „упорита“, се е наложила и балканска инженерна мисъл:
„А като цяло пуйката, особено домашната е по-упорито така животно спрямо сваряването. Жилава е! Затова, да не си чупят зъбите дарителите, си позволихме тази специално да мине малко термична обработка в тенджера под налягане. Алеко не е имал този келепир, но ние го имаме!“
И понеже в едно истинско домакинство „фира“ няма, г-н Сомов посочи и второто предястие – супа „Нищо-не-се-хвърля“:
„А съответно, когато има пуйка, имаме и от фенера се прави пуешка супа с дреболиите, със събрания фенер, с повече от кожичките. Тази супа тя се ражда от само себе си!“, философски заключи той. „Просто всичко, което не влиза в пуйката със зеле, остава за супата!“
Плановете за бъдещето на музея в Енина са също толкова амбициозни и включват продължаване на цивилизаторската мисия на Ганьо Сомов в Европа.
„А надяваме се това да продължи с дълги години и да се развива този фестивал! Догодина може би ще имаме и риба, защото той пък им показва в Чехия как се прави риба, нали. Той много неща им показва в Чехия, като дори на прислугата… Ще ги научим ние тях как се яде!“, завърши г-н Сомов.