Топла храна и чай за хора без дом – но само по празниците. Така изглеждат зимните социални мерки на Столичната община, които отново се активират в навечерието на Коледа. Инициативата, обявена с благородни думи и партньорства, поставя повече въпроси, отколкото дава отговори – най-вече защо помощта за най-уязвимите се появява показно само в празничния календар.
От 16 декември до края на март общината осигурява сандвич и топъл чай на около 110 души дневно в храм „Св. Параскева“. Мярката е представена като част от „зимна грижа“, но за хората, които живеят на улицата целогодишно, тя изглежда по-скоро като сезонно алиби, отколкото като устойчива политика.
Факт е, че бездомността не започва с първия сняг и не свършва след последния празничен ден. Въпреки това, през останалата част от годината стотици хора в София остават гладни, без достъп до адекватна подкрепа, принудени да просят, за да оцелеят. Тогава обаче темата рядко намира място в приоритетите на кметската администрация.
Докато кметът Васил Терзиев говори за модерно управление и социална чувствителност, реалността за хората без дом остава непроменена – липса на системна грижа, ограничен достъп до услуги и пълна зависимост от кампанийни жестове. Вместо дългосрочни решения, общината залага на временни мерки, които изглеждат по-подходящи за празнични прессъобщения, отколкото за реална борба с бедността.
Раздаването на храна, макар и необходимо, не може да замени липсата на цялостна стратегия – за подслон, за социална и медицинска подкрепа, за реална интеграция. Още по-малко може да прикрие факта, че през по-голямата част от годината тези хора са оставени сами – гладни и безпомощни.
Коледното милосърдие е лесно. Истинският тест за управлението е какво се прави за най-слабите, когато няма празници, камери и поздравителни послания.