Обещаната социална политика – само за “свои хора”?
Когато Ясен Русев пое управлението на район „Искър“, една от заявените от него основни политики беше социалната грижа – за децата, за нуждаещите се семейства и за младите, които искат да останат и живеят в района. Само че зад тези благозвучни намерения, според множество свидетелства и достъпни документи, се е развила добре организирана схема, в която общински жилища – най-ценният социален ресурс – се раздават не на най-нуждаещите се, а на служители от администрацията, техни деца и хора, свързани по роднински или политически линии с ръководството на района.
Отговорността за тази дейност, с изрична заповед на кмета Ясен Русев, е поверена на неговата заместничка Анна Савова, която ръководи ресора по социална политика и жилищна дейност. Според публично достъпни документи и източници от районната администрация, именно тя е играла ключова роля при изготвянето на списъци и предложения за настаняване в общински апартаменти.
Кой получава общински жилища – нуждаещите се или „нашите хора“?
Разследването разкрива, че по време на управлението на Русев, най-малко няколко общински жилища са били предоставени на деца на служители от район „Искър“, както и на самите служители, включително лица от отдел „Човешки ресурси“ – звено, което по същество трябва да бъде неутрално и административно, а не да черпи директна полза от общинските активи.
Особен случай е този на Блага Иванова, служителка, назначена в администрацията през 2023 г. Въпреки че дълги години е живяла в чужбина, нейна стара картотека от преди повече от 10 години е подновена, и тя получава общинско жилище. Според няколко независими източника, съпругът ѝ е братовчед на съпруга на заместник-кмета Анна Салова – факт, който допълнително поставя под съмнение принципността на процедурата по настаняване.
Зорница – „касиерката“ на имотите?
Съществуват и множество сигнали и устни свидетелства от граждани на район „Искър“, включително от представители на ромското население в кв. „Дружба“, че отговорничката по общинските имоти, служителка на име Зорница, играе централна роля в съмнителна схема за разпределение на жилища. Тя е известна в района като човекът, който събира нерегламентирани плащания – подкупи, за да бъде дадено общинско жилище, като по думите на свидетели, събраните пари били „отчитани“ на заместник-кмета Салова. Макар и в момента това да са само твърдения, наличието на реални заповеди за настаняване, подписани по този канал, изисква сериозна проверка от институциите.
Системен модел или единични случаи?
Раздаването на общински жилища в столицата винаги е било чувствителна тема. Но когато една администрация използва публичния ресурс, за да обслужва „своите“, това не е просто морално укоримо – това е възможна злоупотреба с власт. Общественото доверие се руши, когато вместо ред и обективни критерии, гражданите виждат двойни стандарти – за „техните“ има всичко, за останалите – чакане, пречки, откази и пренебрежение.
Документите, с които разполага редакцията (вкл. копия от заповеди за настаняване), потвърждават, че част от служителите на районната администрация са получили жилища в момент, в който други семейства чакат с години, без отговор. Липсата на прозрачност и достъпна информация по тези процедури допълнително засилва съмненията, че става въпрос не за случайни, а за системни действия, управлявани на най-високо районно ниво.
Въпроси без отговор
По какви критерии са настанявани служители от районната администрация и техни роднини?
Защо стара картотека, от преди над 10 години, се активира, докато други активни чакащи не получават нищо?
Как се контролират действията на Зорница, служителката, за която многократно се твърди, че събира нерегламентирани средства за жилищата?
И най-важното: защо кметът Ясен Русев твърди, че работи за социалната справедливост, когато очевидно се изгражда паралелна вътрешна мрежа от облагодетелствани лица в администрацията?
Заключение
Раздаването на общински жилища е въпрос на доверие – доверие, че ресурсът на обществото ще отиде при най-нуждаещите се. В район „Искър“, под управлението на Ясен Русев и с прекия контрол на заместник-кмета Анна Салова, това доверие изглежда безвъзвратно нарушено.
Ако сигналите за роднински назначения, вътрешни настанявания и събиране на подкупи останат без проверка, това ще е поредното доказателство, че в България социалната политика често е само параван за вътрешно облагодетелстване.
Очакваме отговор от Столична община и Комисията за противодействие на корупцията – ще има ли проверка, ще има ли последствия, или ще продължи раздаването „по втория списък“?