Министърът на вътрешните работи Даниел Митов излезе с позиция в социалните мрежи, след като премиерът Росен Желязков обяви намерението на кабинета да предложи главен комисар Мирослав Рашков за главен секретар на МВР.
„Само няколко часа след като министър-председателят Росен Желязков обяви намерението на кабинета да предложи главен комисар Мирослав Рашков за главен секретар на МВР, в социалните мрежи и по определени медии се развихриха псевдоанализи, несръчни упражнения по кадруване и разбирачи, впуснали се в клеймителни оценки. Познат сценарий – щатните недоволници, завърнали се от летните почивки, побързаха да си намерят ново знаме за септемврийските си протести. Актьорите са същите – левичарите от ППДБ“, написа Митов.
Той сравнява реториката на опозицията с тази на крайната левица на Запад, за която почти всяка социална несправедливост се обяснявала с „всемогъщия патриархат“. „Въпросният е издигнат до статут на невидима, но всесилна система, която уж управлява обществото и държи в подчинение жените, малцинствата, ЛГБТ общността и всички „потиснати“. Ако някой не получи повишение – виновен е „патриархатът“. Ако науката и биологията не се вписват в теориите им – пак „патриархатът“. Ако хората гласуват за някой, който не им харесва – отново „патриархатът“ е надделял. Това е повече мит, отколкото анализ, и повече политическа фантазия, отколкото реалност“, коментира вътрешният министър.
„Този тип мислене прилича на политическа халюцинация. Мобилизира емоции и създава ясна разделителна линия „ние срещу тях“, но подменя реалния разговор за решения с митология за всемогъщи сенки. Колкото по-малко конкретни предложения има една политическа сила, толкова по-настойчиво говори за „патриархата“ като универсален виновник“, добавя той.
По думите му у нас този механизъм се проявява в риториката на ППДБ, които наричат „патриархат“ фигури като Бойко Борисов и Делян Пеевски. „Няма значение кой е кандидатът, какъв е неговият професионален път, какви резултати има зад гърба си – обяснението е винаги едно и също. Това вече не е критика, а изграждане на конспиративна рамка, която измества реалния дебат“, пише Митов.
Той посочва за пример предложението главен комисар Мирослав Рашков да бъде назначен за главен секретар на МВР. Вместо дискусия за компетентността му и нуждите на системата, от ППДБ реагирали предсказуемо с твърдения, че е „човек на Пеевски“. „Така професионалист с дълга биография, служил и израствал в кариерата при различни ръководства на МВР, бе превърнат в „заговорник“. Без факти и аргументи – единствено чрез политически рефлекс. Това вече не прилича на политика, а на театър на подозренията“, отбелязва министърът.
В заключение Митов заявява, че политиката не може да се гради върху „митове за всемогъщи врагове“. „Държавата се управлява с реални политики, компетентни кадри и отговорни решения. И когато едната страна предлага професионализъм, а другата – маниакално натрапване на колективни халюцинации, обществото рано или късно различава кое е реалност и кое – удобен мит“, завършва той.