Премиерът в оставка Росен Желязков и генералният секретар на Организацията за икономическо сътрудничество Матиас Корман представиха официално доклада „Икономически преглед на България за 2025 г.“. Той засяга напредъка на България по пътя към присъединяването на страната ни към ОИСР.
„Това е докладът за напредъка на България за присъединяването към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това е организацията, която обединява 38 развити страни в целия свят. Страни, които се обединяват от обстоятелствата за своя просперитет, икономическо развитие, демократично развитие, върховенство на правото. Това е следващата голяма икономическа и политическа задача пред нашето общество, която намира подкрепа във всяко едно правителство от началото на работа на координационния механизъм през 2018 година.”
Това заяви премиерът в оставка Росен Желязков във връзка с представянето на доклада „Икономически преглед на България за 2025 г.“ от председателя на ОИСР Матиас Корман в Гранитна зала на Министерски съвет, предаде БГНЕС.
„Ние сме в края на третата пътна карта. Първата пътна карта беше за периода 2018-2020, втората – 2021-2023 година, третата пътна карта – 2023-2025 година, като условно има 25 тематични групи, по които се водят разговорите и по които показателите за напредък се отчитат“, каза Желязков. Той отбеляза, че до началото на 2025 година от тези 25 тематични групи 7 групи бяха с приключили досиета.
„До настоящия момент за 2025 година ние успяхме да приключим следващите 9 досиета, плюс две, които всеки момент ще бъдат приключени, т.е. общо 11 и ни остават още 7, които тази година щяха или ще бъдат приключени успешно, за да може България да стане част от тази организация, която е не просто въпрос на престиж, а и огромна предпоставка за инвеститорския потенциал на страната, за средата, в която се развива нашето общество и условията, за които българският бизнес може да изпълнява своята успешна роля“, добави премиерът в оставка.
Желязков очерта и големите предизвикателства, които стоят пред нас, които са свързани с конкурентоспособността. По думите му предпоставките за конкурентоспособността на страната се коренят в по-доброто образование, по-добрата инвестиционна среда, по-добрия пазар на труда, всичко онова, което е свързано с по-доброто функциониране на публичната администрация, онези предпоставки, които могат да създадат по-голяма добавена стойност и по-голяма продуктивност на работната сила в България, като се отчитат и всички предизвикателства, в т.ч. и демографските такива, както итези, които касаят социалните системи на страната.
Корман, от своя страна, посочи, че оценява високо работата на кабинета през последните 12 месеца за напредъка за присъединяването на страната ни към ОИСР. Той беше категоричен, че членството в организацията дава възможност за по-силен икономически растеж, по-високи доходи и по-висок жизнен стандарт. България е постигнала значителен напредък, допълни Корман, цитиран от NOVA.
Жизненият стандарт в България се е доближил до този на страните членки на ОИСР, но още има какво да се направи, подчерта той. Генералният секретар на ОИСР посочи успехите на България:
– разумна фискална политика
– структурни реформи
– усилия за подобряване на бизнессредата
– повишаване на конкурентноспособността
– присъединяване към Шенген
– приемането на еврото.
„Икономическият растеж през последните две години се дължи на вътрешното търсене и потребление, което се подпомага от ниски лихвени равнища“, каза още Корман.
„Наблюдава се растеж на инвестициите. Те мога да се засилят с усвояването на европейски средства“, заяви той.
Българската продуктивност остава значително ниска в сравнение с другите страни от ОИСР. Инфлацията се е забавила, но все още е по-висока от тази на страните в еврозоната. Прогнозата е за стабилен растеж на БВП, но с леко забавяне. Очаква се бюджетният дефицит да бъде 3,9%, въпреки силната икономика. Това трябва да намали инфлацията и така да помогне за подготовка на натиска върху разходите.
Публичният дълг е сравнително нисък – 25% от БВП за 2025 година. Това се случва, въпреки натиска от бюджетни разходи. Очаква се този дълг да се увеличи до 26 на сто до 2050 година, затова е необходима по-дисциплинирана финансова политика, допълни генералният секретар на ОИСР. Очаква се пенсионният дефицит да остане над 4% от БВП до 2027 година. Бедността сред застаряващото население е по-висока, в сравнение с другите страни от ЕС. Социалните вноски у нас са сравнително високи. Трябва да се насърчават мерките за оставане по-дълго в работната сила, за да се допринася повече за пенсионното осигуряване, посочи Корман. Средните данъчни приходи, които се губят заради сивата икономика, са 2% от БВП. Трудовата производителност, като продукт на работник, е по-ниска от останалите страни. България трябва да повиши това ниво, посочиха от ОИСР. Трябва да се засилят иновациите в производителността и да се увеличат инвестициите в изследване и внедряване. Необходими са по-ефектвни мерки срещу корупцията. В България тя е по-висока от средната за ЕС, допълни Корман.
Друг акцент е качеството на образованието. Резултатите по литература и математика са по-ниски при международните оценки, каза той. Необходими са инвестиции в училищната инфраструктура. Разходите за образование са ниски – 4,1% от БВП. В ОИСР средното процентът е 5,7. Препоръчва се отделянето на повече средства за образование.
Намаляване на въглеродните емисии – България вече изпълнява стандарта, каза Корман. Нужен е по-голям напредък до 2050 г. – намаляване на употребата на въглища, използването на възобновяеми източници на енергия, подновяване на автомобилния парк, инвестиции в обществения транспорт, подобряване на електропреносната мрежа и др.
В заключение – българската икономика наваксва и се доближава до средните жизнени стандарти в ОИСР, заяви Матиас Корман.
Министърът на финансите в оставка Теменужка Петкова благодари на него и на ОИСР. Тя посочи, че представеният доклад отразява обективно икономическия напредък на страната. Според нея препоръките са балансирани и отговарят на икономическото развитие на страната.
Петкова отбеляза, че преходът от лев към евро е плавен и справедлив. Тя посочи, че страната ни е успяла да осигури устойчивост и стабилност за публичните финанси. По думите ѝ България е отбелязала икономически растеж от 3% през 2025 година. Финансовият министър твърди, че страната ни ще приключи годината с дефицит от 3,1%, като България е една от държавите членки на ЕС с най-нисък дълг спрямо БВП. Към декември 2025 година разплатените средства по ПВУ са 2,3 млрд. евро. Страната ни е получила второ и трето плащане по Плана. Правителството е постигнало увеличение на събираемостта на приходите и намаляване дела на сивата икономика. Друг успех на кабинета, който беше изтъкнат, е ефективното разходване на публичните средства.