Някога политиците ходеха във Вашингтон, за да търсят подкрепа. Днес някои от тях явно вярват, че е достатъчно да изпратиш папка натам и да се надяваш, че някой отвъд Океана ще свърши политическата работа вместо теб.
Последните дни около вътрешния министър Иван Демерджиев започват да приличат на сериал, в който сценаристите всяка сутрин пренаписват предишния епизод. Първо бяха едни дати. После други. Първо един маршрут. После друг. Първо Дубай. После парламентът се оказа по-силен от географията и показа, че по същото време човек трудно може едновременно да е и на частен самолет, и на парламентарната трибуна.
След това дойдоха самолетните билети. После паспортните печати. После удостоверението от българското МВР. После документът от турските власти. Ако така продължава, скоро вероятно ще се наложи да се извадят и метеорологичните справки, за да се установи в коя държава е валял дъждът. Но явно кризисният пиар не се предава лесно. Когато една версия започне да се разпада, винаги може да се роди нова. А когато и тя започне да се пропуква, винаги има международен елемент.
OFAC. „Магнитски“. PNR. С тези ключови думи вътрешният министър Иван Демерджиев, който е на посещение в САЩ, но явно не успява да си уреди двустранните срещи, на които се надяваше, се опита да отвлече с прессъобщение днес вниманието от натрапилия се въпрос защо официалните документи противоречат на министерските твърдения?
Вашингтон не е резервен български съд
Тук идва и един любопитен политически парадокс. Санкциите по американския закон „Магнитски“ имат значение само в рамките на американската юрисдикция и за отношенията с американската финансова система.Те не представляват присъда на български съд и са неприложими – нито в България, нито в цял ЕС.
От Брюксел вече на няколко пъти ни напомниха, че санкции, наложени от трета за Съюза държава не могат да се прилагат на територията ни. Именно затова опитите вътрешнополитически спор да бъде „експортиран“ към OFAC (американската агенция за чуждестраннитеактиви) приличат на дипломатически туризъм с цел „хвърляне на прах“.
Когато липсват убедителни резултати у дома, очевидно винаги остава вариантът да се търси международен декор. Само че нито OFAC, нито която и да е чужда институция може да замени доказателствата, съдебните решения и принципите на българската правова държава. Така че, предъвкваната и надувана от Демерджиев дъвка за „Магнитски“ е чист балон под налягане. И той го знае. За разлика от скандала с незаконното ползване на международната система PNR от страна на МВР шефа, за да оклевети опозиционен лидер. Именно този скандал Демерджиев се опитва да запуши с нови димки от туристическата си обиколка.
PNR – от оръжие срещу тероризма до герой в политически сериал
И тук идва истинската ирония. PNR е система, създадена за борба с тероризма и тежката организирана престъпност. Бивши вътрешни министри и представители на сектора за сигурност публично предупредиха, че евентуално нерегламентирано използване на подобен инструмент би било изключително сериозен проблем и би засегнало доверието между партньорските служби. Вместо това обществото гледа как система, която трябва да служи за национална сигурност, постепенно се превръща в главен герой на ежедневен политически сериал. А най-забавният момент настъпи, когато Демерджиев обясни, че лично той не бил ползвал нищо – информацията била събрана от други. Това е политическият еквивалент на репликата: „Не аз написах домашното, само го прочетох пред целия клас.“
Кризисният пиар срещу документите
Колкото повече документи се появяват, толкова повече кризисният пиар започва да прилича на човек, който се опитва да изгаси пожар с бензин. Вместо да намалеят, въпросите стават повече. Кой е проверил информацията? Кой е преценил, че е достатъчно надеждна, за да бъде огласена от парламентарната трибуна? И ако впоследствие официални документи започнат да я поставят под съмнение, кой носи политическата отговорност?
Големият парадокс
В крайна сметка най-големият парадокс не е в самолетите, нито в маршрутите. Той е в това, че колкото повече институции се включват в опита да обяснят една история, толкова повече самата история започва да се нуждае от обяснение. А в политиката има едно неписано правило – когато за една версия са необходими десет пресконференции, пет справки, международен сюжет и пътуване до OFAC, за да бъде защитена, обикновено проблемът не е във фактите. Проблемът е във версията. И колкото повече тя се нуждае от външни подпори, толкова повече започва да прилича не на убедително разследване, а на антикризисна PR кампания с международен декор.