Стотици хиляди души излязоха по улиците на Франция по призив на синдикатите в рамките на ден на стачки и демонстрации, целящи да окажат натиск върху бюджетните решения на премиера, назначен миналата седмица в разгара на политическа криза, предаде Франс Прес.
Общата конфедерация на труда (Се Же Те/CGT), един от двата основни профсъюза, съобщи за „повече от един милион души“ в цяла Франция. Председателката му Софи Бине нарече този ден успех. Протестиращите бяха повече от тези на последната голяма мобилизация срещу пенсионната реформа през юни 2023 г., когато според същия синдикат са се събрали 900 000 души.
Властите, от своя страна, съобщиха за повече от 500 000 демонстранти в страната, включително 55 000 в Париж, където шествието в края на деня доведе до няколко сблъсъка. Днес се очаква да бъде взето решение за по-нататъшните стачни и протестни действия.
Учители, машинисти и фармацевти, както и персоналът на болници, бяха сред тези, които участваха в стачката, докато тийнейджъри блокираха за часове десетки гимназии.
Това беше вторият ден на мобилизация в рамките на осем дни във Франция, която все още очаква ново правителство след назначаването на третия си премиер за малко повече от година. На 10 септември денят, наречен „Да блокираме всичко“ и стартирал в социалните мрежи, събра 200 000 души по информация на властите.
Освен в Париж, някои шествия бяха белязани от инциденти, особено в Нант и Лион. Министерството на вътрешните работи съобщи за 181 арестувани до 18 ч. при масираното разполагане на 80 000 служители на реда в страната. При инцидентите, съпътствали шествията, бяха ранени 11 служители на реда и още толкова други хора, включително журналист.
Вчерашните протести се състояха десет дни след назначаването на нов премиер – Себастиан Льокорню, изправен пред същото предизвикателство като предшественика си Франсоа Байру: да предложи бюджет, който да стабилизира публичните финанси на държавата, чийто дълг достига 114% от БВП.
Льокорню и Макрон са под натиск от две страни – от протестиращите и левите партии, които са против съкращенията в бюджета, и от инвеститорите, които се тревожат за дефицита в икономиката на втората по големина страна в еврозоната, отбеляза Ройтерс. Парламентът е силно разделен и нито една от трите основни групи в него няма мнозинство.
Мобилизацията беше насочена срещу бюджетните мерки (съкращения в обществените услуги, реформа на осигуряването за безработица, замразяване на социалните плащания), предвидени в план за икономии в размер на 44 милиарда евро, защитаван от Байру. Тези мерки доведоха до свалянето на неговото правителство, съставено от дясноцентристи и десни, от депутатите на 8 септември.
Смущения имаше най-вече в парижкия транспорт, с ограничено движение в пиковите часове. Министерството на образованието съобщи за 17% стачкуващи учители. Регистрирани бяха частични или пълни блокади на няколко десетки гимназии.
Регионалните влакове бяха сериозно засегнати, докато повечето високоскоростни влакове се движеха по график. Протестиращите се събраха, за да забавят движението по магистрала край югоизточния град Тулон.
Фармацевтите също се мобилизираха, за да изразят недоволството си от намаляването на търговските отстъпки за генеричните лекарства. Според синдиката на фармацевтите Еф Ес Пе Еф около 18 000 аптеки са били затворени от общо 20 000.
Оттук нататък политическите партии и синдикатите ще следят отговора на Себастиан Льокорню (третия премиер на президента Еманюел Макрон, откакто той разпусна Националното събрание през юни 2024 г., и петия след преизбирането му през 2022 г.), който обеща „промени“ по същество при встъпването си в длъжност. Той свика серия от консултации с политическите партии, преди да състави правителство и да представи програмата си, с цел възможно най-скоро да изготви проект за бюджета за 2026 г.
Лидерът на радикалната левица Жан-Люк Меланшон, който се включи в демонстрацията в Марсилия, отново поиска оставката на Еманюел Макрон. „Президентът – той е хаосът“, заяви той.
„Синдикатите са по-мотивирани от всякога да накарат новия премиер да отстъпи“, гласи заглавие в днешния брой на в. „Монд“.
Те поискаха закриване на „музея на ужасите“, създаден от Франсоа Байру – тоест набора от идеи, обявени през юли от тогавашния премиер, с цел да се реализират икономии в проекта за бюджета за догодина. Оттогава Себастиан Льокорню го наследи в Матиньон и направи първа отстъпка, като се отказа от премахването на два официални празника – обявено преди два месеца от Байру. Но този жест не успя да успокои синдикатите. Те бяха по-мотивирани от всякога да излязат на улиците, за да окажат натиск върху подготовката на законите за финансите за 2026 г. за държавата и социалното осигуряване. Изискванията са многобройни: повече средства за публичните услуги, повече данъчна справедливост, отказ от вдигане на пенсионната възраст на 64 години и от проекта за затягане на правилата за обезщетения на безработните, отбеляза френското издание.