Николай Нанков постави отново най-важния въпрос около спорния 2,7-километров участък на автомагистрала „Струма“ край Симитли – защо строителството за близо 108 млн. евро с ДДС е възложено без открита конкурентна процедура.
Депутатът от ГЕРБ-СДС реагира след пресконференция на регионалния министър Иван Шишков, на която според него така и не е бил даден ясен отговор на основния въпрос – защо при толкова голяма разлика в пазарните оферти държавата не е организирала открит търг.
„Така и не стана ясно защо е подписан без търг договорът за „златния участък“ от 40 млн. евро на километър на „Струма“, заяви Нанков.
Договорът за проектиране и строителство на участъка край Симитли е за 107,89 млн. евро с ДДС.
Това прави приблизително 39,96 млн. евро на километър.
Според Нанков обаче проблемът не е само в крайната цена.
Той поставя акцент върху начина, по който е избран изпълнителят.
Преди възлагането Агенция „Пътна инфраструктура“ е провела пазарни консултации с 13 компании.
Предложенията са били в изключително широк диапазон – от около 100,5 млн. до 190,5 млн. лева без ДДС.
Разликата между най-ниската и най-високата оферта е приблизително 90 млн. лева.
Именно този факт според Николай Нанков е трябвало да доведе до едно логично решение – открита обществена поръчка, при която компаниите да се конкурират по цена и условия.
„Защо нямаше открита процедура по Закона за обществените поръчки, за да бъде определена реалната, а не максималната цена?“, пита Нанков.
Според него при подобна разлика между предложенията конкуренцията е била не просто възможна, а задължителна от гледна точка на защитата на обществения интерес.
Вместо това процедурата е проведена чрез договаряне без предварително обявление.
Точно тук Нанков вижда най-сериозния проблем – държавата сама се е отказала от възможността да провери дали строителството може да бъде извършено при по-ниска цена.
Регионалното министерство защитава договора с аргумента, че участъкът включва множество сложни инженерни съоръжения – пътни възли, мостове, надлези, подлези, укрепителни стени и инфраструктурни реконструкции.
Нанков обаче не оспорва сложността на проекта.
Неговата теза е друга – дори при сложен обект откритата конкуренция би показала реалната пазарна цена.
Той отхвърля и опитите спорът да бъде прехвърлен назад във времето към решения, свързани с устройствените планове и проектирането.
Нанков припомня, че през 2015 година като заместник-министър е одобрил ПУП след решение на Националния експертен съвет, но подчертава, че това няма отношение към основния въпрос днес – защо през 2026 година е избрано директно възлагане вместо открит търг.
Той предупреждава и за друг риск – когато проектите се окажат проблемни на етап строителство, допълнителните разходи отново се поемат от данъкоплатците.
„А като се стигне до строителство след великото проектиране и се окаже, че някой проект не е ок – какво правим? Всички ние като данъкоплатци ще го платим повторно“, посочва Нанков.
Депутатът поставя въпроси и за зимното поддържане на републиканската пътна мрежа.
Шишков заяви, че средства за зимно почистване са осигурени, макар значителна част от действащите договори за текущ ремонт и поддържане вече да са финансово изчерпани.
Нанков вижда противоречие между тези уверения и по-ранните твърдения за изчерпан ресурс по договорите.
Според него проблемът е, че са загубени месеци, без своевременно да бъдат подготвени нови обществени поръчки.
Точно в това е и основната линия в критиката му – инфраструктурното управление не трябва да се свежда до обяснения след свършен факт, а до навременни процедури, прозрачност и реална конкуренция.
При договора за „Струма“ Нанков поставя конкретни числа и конкретен въпрос:
При 13 оферти, разлика от около 90 млн. лева между тях и договор за почти 108 млн. евро с ДДС – защо държавата не е дала възможност на компаниите да се конкурират открито?
Според него именно този отговор все още липсва.