Може ли кандидат, който доскоро оставаше извън основните политически прогнози, да се превърне в една от изненадите на президентските избори на 25 октомври? И дали Ивайло Симеонов няма да се окаже фактор, който да промени предварително начертаните сценарии за балотажа?
От началото на президентската кампания вниманието на политолозите и социолозите е съсредоточено основно върху две имена – Илияна Йотова и Андрей Гюров. Третият кандидат, способен да получи значителна подкрепа, периодично се посочва лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов. Така президентската надпревара постепенно започна да изглежда предрешена още преди избирателите да са стигнали до урните.
Има обаче един кандидат, чието име все по-често влиза в политическите разговори – кметът на Елин Пелин Ивайло Симеонов, който кара трети мандат. Неговото участие поставя въпроса дали големите партийни електорати действително ще следват очакваната логика, или част от тях ще потърсят различна кандидатура.
Още в началото на кампанията Симеонов беше определян като евентуалния „скрит кандидат“ на ГЕРБ. Причината беше решението на партията на Бойко Борисов за първи път да не издига собствен претендент за президентския пост. Така на политическия терен остана значителна група избиратели без ясно посочена кандидатура, зад която да застанат.
Именно тук се появява една от по-интересните хипотези на тези избори. В политическите среди се коментира възможността част от местните структури и твърдото ядро на ГЕРБ да се ориентират към Симеонов, без да има официално партийно решение. Според тази версия вотът би могъл да се превърне и в своеобразен тест за мобилизационните възможности на партията, която формално остава извън президентската надпревара.
Подобен сценарий засега остава политическо предположение. Но той не е лишен от логика предвид биографията, политическите възгледи и отношенията на Симеонов с Борисов.
Лидерът на ГЕРБ неведнъж е изразявал положително отношение към работата на кмета на Елин Пелин. Още през септември, когато се появиха първите информации за евентуална подкрепа от ГЕРБ, Борисов призна, че двамата се познават от години. Той дори разказа, че в телефона му Симеонов е записан просто като „Иво“.
В същото изявление Борисов отхвърли твърденията, че ГЕРБ стои зад кандидатурата му. Това обаче не сложи край на политическите интерпретации, особено след като партията не посочи друг кандидат, когото официално да подкрепи.
Самият Симеонов също не демонстрира желание да бъде припознаван като кандидат на определена партия. Той е издигнат от инициативен комитет, а в интервютата си нееднократно заявява, че търси подкрепа от всички политически среди, чиито представители споделят неговите възгледи и ценности.
Защо Симеонов може да се окаже близък до избирателите на ГЕРБ?
При сравнение на основните кандидатури се откроява една особеност – Ивайло Симеонов заема политическо пространство, което до голяма степен съвпада с традиционните десни, консервативни и евроатлантически възгледи, характерни за значителна част от електората на ГЕРБ.
Симеонов отстоява патриотични позиции, поставя акцент върху семейството, християнските ценности, националната идентичност, предприемачеството и личната отговорност. В икономическите си виждания защитава предвидима данъчна среда, бюджетна дисциплина, насърчаване на бизнеса и по-малко административни пречки пред хората, които работят и създават добавена стойност.
Същевременно външнополитическите му позиции са ясно ориентирани към членството на България в Европейския съюз и НАТО. Той определя Алианса като основа на колективната сигурност на страната, разглежда САЩ като стратегически партньор и подкрепя независимостта и териториалната цялост на Украйна. Настоява обаче България да защитава по-активно собствените си национални интереси в рамките на съюзите, в които участва.
Именно тази комбинация от патриотизъм, консервативни ценности и евроатлантическа ориентация го поставя в сравнително различна позиция спрямо останалите основни претенденти.
Илияна Йотова, подкрепена от „Прогресивна България“ и БСП, има дългогодишна политическа биография в левицата и е естествен избор за голяма част от левите избиратели. Андрей Гюров разчита на подкрепата на ПП-ДБ и е свързан с либерално-реформаторската политическа среда, чиито приоритети не съвпадат изцяло с консервативните нагласи на част от десния електорат. Костадин Костадинов, от своя страна, предлага националистическа и евроскептична линия, съчетана с позиции в полза на сближаване с Русия.
Това създава възможност Симеонов да бъде припознат от избиратели, които едновременно държат на националните традиции, европейската принадлежност на България и по-дясна икономическа политика. Потенциал за подобна подкрепа има както сред част от симпатизантите на ГЕРБ, така и сред патриотични и консервативни организации с отчетлива евроатлантическа ориентация.
Другата особеност на кандидатурата на Симеонов е управленският му профил. За разлика от основните претенденти, чиито кариери са изградени предимно в националната политика и държавните институции, той идва от местната власт.
Кмет на Елин Пелин от 2015 година, Симеонов вече управлява трети мандат, като на последните местни избори през 2023 година печели още на първия тур с 57,73% от гласовете. Това е показател за устойчиво местно доверие, което му дава основание да представя резултатите от управлението си като аргумент в президентската кампания.
Освен кмет, той е инженер, икономист и университетски преподавател с академична кариера в областта на технологиите и иновациите. Това му позволява да влиза и в теми, които често остават на заден план в политическото говорене.
В последните си публични изяви Симеонов поставя акцент върху демографската криза, развитието на регионите, подкрепата за младите семейства и възможността хората да намират работа и перспектива извън големите градове.
Неговата теза е, че държавата трябва да създава условия за самостоятелно развитие на гражданите, вместо да ги поставя в непрекъсната зависимост от администрацията и политическите решения.
Любопитен е и акцентът му върху изкуствения интелект. Симеонов предлага национален план за адаптиране на пазара на труда към новите технологии, преквалификация на работещите и подкрепа за малките предприятия. Той настоява България да не остава пасивен наблюдател на технологичните промени.
Сред конкретните му идеи е и по-силната финансова децентрализация, при която общините да задържат по-голяма част от икономическия резултат, който създават.
Могат ли избирателите на ГЕРБ да пренаредят сметките за балотажа?
Голямата неизвестна остава поведението на електората на ГЕРБ. След като партията не издигна кандидат, нейните избиратели на практика получиха свобода да направят собствен избор.
Бойко Борисов вече заяви, че няма намерение да подкрепя Илияна Йотова, която определя като идеологически противник. Същевременно той изрази съмнения, че Андрей Гюров може да привлече значителна част от симпатизантите на ГЕРБ заради подкрепата на ПП-ДБ.
Именно тук евентуалната мобилизация в полза на Симеонов би могла да създаде допълнителна конкуренция за гласовете извън твърдите партийни ядра.
Засега социологията не дава основание да се прогнозира подобен обрат. Проучване на „Алфа Рисърч“ от началото на октомври отчете 1,6% подкрепа за Симеонов. Изследване на „Прогрес консулт“, поръчано от инициативния комитет зад кандидатурата му, му отреди четвърто място с 2,6%.
Президентски избори 2026: Избирателна активност – апатия или трансформация?
И все пак президентските избори имат своя специфика. Те са мажоритарен вот, при който личността на кандидата може да привлече подкрепа отвъд традиционните партийни граници. Ниската очаквана активност и поведението на колебаещите се избиратели допълнително усложняват прогнозите.
За Симеонов предизвикателството е да превърне положителното отношение към работата му като кмет и близостта на възгледите му с определени избирателски групи в национална подкрепа. За Гюров въпросът е дали ще успее да разшири собствената си подкрепа сред десните избиратели извън ПП-ДБ.
В това отношение Симеонов има потенциал да се превърне в неудобен конкурент дори ако не достигне до втория тур.