Коментар на Галин Евтимов
В България вече не се пита кой какво казва, а колко често го казва по телевизията. И ако честотата е мярка за „значимост“, то в последните седмици съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев безспорно е най-важният човек в държавата. Поне според телевизиите….
„120 минути“ – две поредни седмици.
Сашо Диков и Евроком – две поредни седмици.
Цветанка Ризова – задължително.
Дарик – естествено.
Още студиа, още микрофони, още удобни диванчета.
Това вече не е присъствие. Това е МЕДИЕН АБОНАМЕНТ!!!
Няма друг политик – ПОВТАРЯМ! Няма друг, който да бъде канен толкова често, толкова регулярно и толкова безкритично. Не министър, не лидер на най-голямата партия, не президент. Един съпредседател на партия със скромна електорална тежест получава ефир, сякаш говори от името на нацията.
И тук не става дума за Ивайло Мирчев. Става дума за удобните медии, които са решили, че плурализмът е досаден, а разнообразието – риск. Какво ново казва Мирчев всяка седмица? Каква нова информация носи?
Каква различна позиция защитава от миналия път?
НИЩО!!! Същите опорки. Същият морален патос. Същото самодоволно усещане, че той е „добрият“, а всички други са проблемът.
Разликата е, че преди години той се търкаляше по Росенец с голямата си 200 – килограмова дупара и крещеше срещу „задкулисието“. Днес след операцията на стомаха и няколко дози Оземпик, той не се търкаля. Днес го канят. И това е истинската промяна.
От „борец срещу статуквото“ – до любимец на ефира.
От протест – до комфорт.
От „алтернатива“ – до част от декора.
Когато едни и същи лица обикалят едни и същи студиа, това вече не е информиране. Това е внушаване. Когато едни политици са навсякъде, а други – никъде, това не е случайност. Това е избор, а може би платена реклама.
И докато удобните медии продължават да въртят едни и същи „правилни“ гости, обществото остава с илюзията, че чува всичко, а всъщност чува само това, което му е позволено.