Доверието към кабинета на премиера Румен Радев продължава да намалява и през втория месец от управлението му. Това показва национално представително проучване на агенция „Маркет ЛИНКС“, реализирано съвместно с bTV. Изследването е проведено между 11 и 19 юли сред 1002 пълнолетни българи чрез преки интервюта и онлайн анкета.
Според управителя на социологическата агенция Добромир Живков негативната тенденция вече не е временна реакция, а се очертава като устойчива. Данните сочат, че в сравнение с месец май доверието към правителството е намаляло с 8 процентни пункта, докато недоверието се е увеличило с 11 пункта.
По думите му сред основните причини за спада са обществените реакции срещу проектобюджета, както и липсата на убедителни резултати по ключови вътрешнополитически въпроси.
„Очакванията към това управление бяха изключително високи и именно невъзможността да им се отговори води до тази реакция“, коментира Живков.
Според социолога влияние върху обществените нагласи оказват и противоречивите послания във външната политика. Като примери той посочи дебатите около санкциите срещу Русия, позицията на България по отношение на войната в Украйна и решението за разполагането на американски самолети в авиобаза Безмер.
„Не става въпрос дали България трябва да бъде надежден партньор, а доколко е последователна в своите послания и действия“, заяви той.
Проучването отчита и спад в личния рейтинг на министър-председателя Румен Радев. Според Живков това е очаквано, тъй като обществената оценка за премиера е пряко свързана с оценката за работата на кабинета. Въпреки понижението той остава с относително висок кредит на доверие, макар негативната тенденция вече ясно да се очертава.
За разлика от изпълнителната власт, Народното събрание запазва сравнително по-стабилни нива на обществено доверие. Според Добромир Живков това е знак за постепенно възстановяване на доверието към парламентарната институция след продължилата години политическа нестабилност.
Той припомни, че в края на миналата година доверието към предишния парламент е било едва около 7%, при близо 80% недоверие. По думите му настоящото Народно събрание се възприема като по-спокойно, по-работещо и по-функционално в сравнение с предходните парламенти, белязани от постоянни политически конфликти и блокирани законодателни процеси.
Изводът от проучването е, че обществените очаквания към управлението остават високи, а гражданите все по-ясно настояват за конкретни резултати както във вътрешната, така и във външната политика.