Автор: Галин Евтимов
В битката за българския лев маските на политици и общественици отдавна паднаха. Днес вече е пределно ясно кой реално защити националната валута и кой просто използваше темата като удобен трамплин за лични политически амбиции. Единственият политически лидер, който води истинска, последователна и открита борба срещу въвеждането на еврото е председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов.
Докато останалите партии мълчат или изпълняват послушно указанията от Брюксел, „Възраждане“ излезе на улицата. Не с лозунги във фейсбук и студийни реплики, а с масови протести, събрали десетки хиляди българи. Костадинов и неговите съмишленици организираха национални демонстрации, конференции, публични дебати и директни акции срещу Европейската комисия, с което ясно заявиха, че няма да приемат ликвидирането на българския лев като „технически процес“.
Това не е символична съпротива. Това е политическа линия, зад която стоят конкретни действия, политическа цена и реален риск (знаете за арестуваните активисти на „Възраждане“, които стояха в ареста над 40 дни). Костадин Костадинов не се крие, не заобикаля въпроса и не говори двусмислено – позицията му е категорична – българският лев трябва да бъде запазен.
На другия полюс стои президентът Румен Радев. След години мълчание по темата, той внезапно „откри“ нуждата от референдум – точно в момент, когато мандатът му беше към своя край и когато все по-очевидно се готвеше за влизане на партийния терен. Тази закъсняла активност няма нищо общо с принципна защита на лева и всичко общо с политическо позициониране.
Най-показателното е, че Радев така и не отговори на най-простия и директен въпрос – иска ли българският лев да остане. Депутати от „Възраждане“, както и самият Костадинов, неколкократно му го задаваха публично. Отговор липсваше и преобладаваше мълчание, заобикаляне и общи приказки за „демократичен процес“.
Истината е неудобна, но ясна – ако Румен Радев действително искаше да защити лева, щеше да го каже директно. Щеше да застане редом до хората на протестите. Щеше да поеме политически риск. Вместо това той избра сигурния път на политиканстването – да се хареса на противниците на еврото, без да влиза в реален конфликт с тези, които го налагат.
Разликата между Костадин Костадинов и Румен Радев не е в думите, а в делата. Единият води реална битка за икономическия суверенитет на България. Другият използва темата като фон за бъдещ личен проект.
Въпросът вече не е „евро или лев“. Въпросът е кой защитава българския интерес и кой просто търгува с него.