От Фейсбук профила на Александър Симов
В полулибералните медии интервюто на кметицата на район „Кремиковци“ Лилия Донкова (граждански кандидат на ПП) е разказано през удивленията й – тя била учудена защо записът започва с въпрос къде е кабинета на Никола Барбутов? Тя била учудена защо нея никой не я е притискал за корупция.
Толкова много удивления за толкова кратко време…
Донкова многократно се кле и кръсти, че никой никога не я притискал за корупция, нямало такова нещо, ПП предложили само експертна помощ за част от проектите, но тя нямала нужда от нея.
10 минути по-късно обаче увлечена от безкрайните си глупости, тя обяви, че са й предложили 6 цифрена сума, за да подпише някаква концесия. Но Донкова, гордо като Асен Василев като дава пресконференция, отказала парите и изгонила този, който ги предлага.
И тук идва най-важното.
Журналистката се сети да я пита – „а вие подадохте ли сигнал?“. Кметицата отговори „не“. Якооооо.
Отказът да се подаде сигнал за случай на корупция пак е престъпление. Навремето Плевнелие беше удавен морално точно в такава плюнка, която Цветан Цветанов пусна уж от желание да го похвали и възвеличи.
Та въпросът ми е – ще се размине ли на кметицата това? Тя е била в корупционна ситуация, но не е докладвала за нея. Наясно съм, че правото е блато в което може да се удави всеки и ще се намерят юристи, които да твърдят, че това не е престъпление, но нека да не се лъжем – така възниква истинската корупция, когато махнеш с ръка и кажеш: „Е, как да докладвам, кой ще ми повярва…“.
Подобни медийни упражнения всъщност подсказват, че корупцията се върти около ПП много по-отдавна отколкото им се иска да признаят.
А те…
Те са избрали да мълчат.