Коментар на депутата от ГЕРБ Тома Биков за Филтър
„Основната задача на политиката е предотвратяване и управление на кризи. Кризи, които идват отвътре, кризи, които идват отвън, такива, които са предизвикани от опозицията, от приятелски огън или придобити по наследство. Видът, произходът и мотивацията на различните кризи биха могли да бъдат изброявани с часове. Политическата действителност се състои в тях, така както върху им стъпва напрегнатото движение на историчността. Историята е преди всичко разказ за кризи, а нейните персонажи или са изгрели, или са залезли насред криза. И ако на своята повърхност политиката изглежда лъскаво занимание с привилегии, то материята на нейната същност се състои изцяло от напрежение.
Давам този контекст по повод кризата със стачката в столичния автотранспорт, която показва преди всичко неумението на кмета Васил Терзиев да вижда кризите, да ги разбира и да ги предотвратява или решава. По всичко личи, че кметът се е захванал с обществена работа заблуден от гланцираната повърхност на политиката, без да си дава сметка за нейната същност. Така стигаме до най-сериозната му криза, след като преди това не успя да се справи с няколко по-малки.
Първият важен фактор за справянето с определена криза е да я видиш. От около година синдикатите в столичния транспорт предупреждават, че ще обявят протест. От около месец по автобусите, трамваите и тролеите има табели с надпис „Протест“. И от няколко дни има ефективни действия по спиране на движението на наземния градски транспорт. Кога кметът е видял задаващата се криза, не е ясно, но е ясно, че не е направил достатъчно, за да я предотврати. Тук трябва да отбележим, че допреди десетина дни негов заместник по транспорта беше Илиян Павлов от „Спаси София“. Той подаде оставка, след като формацията му напусна коалицията, която подкрепя Терзиев. Още с първите си действия на поста Павлов предизвика няколко кризи, но кметът не реагира. Ако зам.-кметът беше останал на поста си, настоящата криза щеше да е най-мащабната в злополучния му политически опит. Сега тази криза обаче е изцяло проблем на Терзиев.
Вторият важен фактор за справянето с определена криза е да се произведе навременно действие в правилната посока. Ако кризата все още не е избила на повърхността, това означава да се направи опит за нейното предотвратяване, а не само да се наблюдава развитието на процеса. Най-сигурният начин една кризисна ситуация да излезе извън контрол, е да не се прави нищо. В този случай дори и определено грешно и ненавременно решение е по-добро от бездействието. Всичко, което се вижда на повърхността на протеста в столичния транспорт, говори, че по този казус е имало бездействие. В противен случай двете страни най-малкото щяха да са установили някакви отношения, а не тепърва да ги установяват.
Когато кризата вече е факт, бездействието я ускорява и увеличава значително мащаба й. Настоящата криза ние виждаме от момента, в който тя ескалира до парализиране на столичния автотранспорт. В такива моменти онзи, който трябва да управлява процеса (в случая това определено е кметът), на първо място, би трябвало да консолидира около себе си всички възможни ресурси, за да бъде в силна позиция по време на преговорите. На второ място, той трябва да има стратегия за дълги и изтощителни преговори с представителите на протестиращите. Подобни преговори би трябвало да се водят интензивно по инициатива на кмета. Той би могъл да направи множество предложения и да отстъпва или да напредва по различни линии. Чак на трето място идва публичната комуникация, която би трябвало да обяснява и да изважда на повърхността случващото се по начин, който да не блокира и минира преговорния процес.
Какво прави Васил Терзиев? Точно обратното. Първо започва с публичната комуникация. Чрез нея той обвинява почти всички партии в общинския съвет, че са предизвикали кризата. Кметът прави това в момент, в който не само не разполага с мнозинство, но и групата, която го подкрепя, се е свила до 14 души. Вместо да се опита да разпредели отговорност и към общинските съветници, като ги включи в процеса, с атаките си срещу тях той насочва цялата отговорност за решаването на кризата към себе си, без да има политическия ресурс да носи подобен товар. С изявлението, че протестът е организиран от ГЕРБ–СДС, БСП и ИТН, Терзиев радикализира и самите протестиращи, чиито представители няма как да спрат стачката само защото кметът им се е разсърдил и скарал.
След преговорите от миналия четвъртък Терзиев, който се намира в слаба позиция, дава ултиматум на протестиращите да се върнат на работа и заявява, че само ако те направят това, ще се срещне с тях… в понеделник. Това е след четири дни! Протестиращите не спират стачните действия. Така София остава без транспорт и през почивните дни, а във времето, в което кметът си почива от преговорите, протестиращите са обречени на радикализация. Тези четири дни, в които няма преговори, са една от най-съществените грешки на Терзиев в този процес, защото времето и неговото оползотворяване е най-важният ресурс при разрешаването на определена криза. До момента се вижда, че кметът по-скоро пилее времето и вместо да го превърне в свой ресурс, го превръща в проблем за себе си.
Би могла да се напише цяла дисертация за възникването, развитието и разгръщането на кризата със столичния автотранспорт. В кратката форма, която ми е предоставена, може единствено да се маркират някои изводи.
Първият и най-важен е, че Васил Терзиев няма усещане за политическо време. Това може да бъде видяно във времевото разполагане на мандата му – назначаване на главен архитект в неговата половина, недооформен екип, липса на управленска програма, невъзможност за съставяне на управляващо мнозинство, липса на приоритети, които да бъдат осъществявани ритмично.
Вторият извод е, че Васил Терзиев не разбира света в неговата многопластовост и липса на линейна логика. Мисленето в причинно-следствени връзки и алгоритми не е в състояние да разбере ирационалните импулси, които оформят политическата тъкан, а и обществения живот като цяло. От това неразбиране се оформя нереалистичен анализ на ситуацията, който граничи с формата на конспиративните теории.
Третият извод е, че кметът е лишен от чувство за самокритичност. Това завършва мисленето му в категориите на конспирацията, защото го кара непрестанно да търси собствените си проблеми извън себе си. Поради невъзможността да се види като сгрешил или направо виновен за определени резултати, той търси рационално обяснение за собствените си неуспехи в мними заговори и завери. Последното го изважда изцяло от действителността, което е огромен проблем за София. Защото гарантира, че градът ще се управлява още две години и половина от човек, който няма политически качества. А управлението на един град е преди всичко политическа работа“