Германците гласуват за Бундестаг (долната камара на парламента), като за депутатски места се борят общо 29 партии. За 10 от тях може да се гласува в цялата Федерална република, а за другите 19 – в една или повече федерални провинции, съобщава БТА.
Федералните избори в Германия първоначално бяха насрочени за 28 септември 2025 г. Внезапното разпадане на тройната коалиция на канцлера Олаф Шолц, в която влизаха Германската социалдемократическа партия (ГСДП), „Зелените“ и Свободната демократическа партия (СвДП), обаче наложи да се произведат предсрочни избори.
Шолц свика вот на доверие в Бундестага и загуби на 16 декември, който очаквано бе отхвърлен и федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер разпусна Бундестага насрочи нови избори за долната камара на парламента.
По данни на Федералната избирателна комисия на изборите за 21-вия Бундестаг ще могат да гласуват около 59,2 германци, имащи право на глас, като в това число влизат и германските избиратели, живеещи в чужбина.
Кандидати за канцлер издигнаха петте основни политически формации, които се състезават на изборите: Християндемократическият съюз (ХДС) заедно с баварската си сестринска партия Християнсоциален съюз (ХСС); ГСДП; „Зелените“; крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ) и сравнително новият популистки „Алианс на Сара Вагенкнехт“ (АСВ).
Много други партии се борят за благоразположението на избирателите, но те ще трябва да прескочат прага от пет процента, за да разполагат с депутати в новия състав на парламента.
През 2023 г. Бундестагът прие нов избирателен закон, който днес ще бъде приложен за първи път. Целта на реформата е да се намали числеността на парламента до бъдещия фиксиран брой от 630 места.
Долната камара на германският парламент официално разполага с 598 места. На националните парламентарни избори германските граждани гласуват два пъти – един път пряко за регионален кандидат и един път за партийна листа.
С първото гласуване избирателите определят кой пряк кандидат ще представлява определен избирателен район в Бундестага – кой ще отиде в Берлин от тяхно име. Който получи най-много първи гласове в един от 299-те избирателни района, той става депутат в Бундестага.
Гласоподавателите гласуват втори път – за дадена партия. Например, ако дадена получи 20% от вторите гласове в цялата страна, тя има право на 20% от местата в Бундестага.
Този тип гласуване съчетава пропорционален и мажоритарен вот. Например някой гласоподавател може да харесва конкретен кандидат от собствения си избирателен район и да го подкрепи с първия си глас, но с втория си глас избирателят може да подкрепи партия, различна от тази, издигнала въпросния кандидат, защото харесва общата ѝ предизборна програма.
Предишните правила даваха на някои партии допълнителни места, за да се запази правилното съотношение между мажоритарния и пропорционалния вот. През последния законодателен период Бундестагът нарасна до 735 места.
След влизане в сила на реформата обаче даден кандидат може да е спечелил при прякото гласуване в неговия избирателен район, но да не влезе в Бундестага, ако неговата партия не е получила достатъчно гласове на второто гласуване. По този начин числеността на депутатите няма да надхвърля 630.
Горещите въпроси около вота включват са как ще се представят партиите от досегашната управляваща коалиция; ще се превърнат ли християндемократите в най-голямата политическа сила; ще успеят ли „Левите“ отново да влязат в парламента и колко места ще вземе крайната десница.
Изборните секции отварят врати в 8 ч. местно време (9 ч. българско време) и затварят врати в 18 ч. местно време (19 ч. българско време).