Все още няма окончателно решение за датата на предсрочните парламентарни избори, но според заместник-председателя на парламентарната група на ГЕРБ–СДС и председател на СДС Румен Христов най-вероятният сценарий сочи към 19 април. В интервю по bTV той подчерта, че именно тази дата изглежда най-реалистична с оглед на празниците и законовите процедури, като уточни, че коалицията е напълно готова за избори тогава.
Христов коментира и отказа на Рая Назарян да поеме поста служебен министър-председател, определяйки решението ѝ като коректно и почтено. По думите му тя е ясно разпознаваемо политическо лице от ГЕРБ–СДС и подобна номинация би могла да създаде излишни съмнения сред останалите политически сили. В този контекст той определи включването на председателя на парламента в т.нар. „домова книга“ като пример за „грешки на растежа“, породени от стремежа да се ограничат част от правомощията на президента.
Председателят на СДС защити позицията, че Конституцията не трябва да бъде обект на чести и хаотични промени. Според него основният закон е изпълнил своята роля, но днешната реалност – членството на България в ЕС и НАТО – изисква по-широк и задълбочен дебат за цялостна модернизация чрез Велико народно събрание.
По темата за служебното правителство Христов подчерта, че изборът на министър-председател е изцяло в правомощията на президента. Той посочи, че лично оценява високо опита на Димитър Главчев, но отбеляза, че всяко подобно решение носи както отговорност, така и потенциални позитиви за институцията, която го взема.
Относно честността на изборния процес Румен Христов заяви, че вотът по своята същност е граждански и не може да бъде охраняван изцяло от държавата. Според него взаимните обвинения между партиите са по-скоро част от политическото говорене, а реалното противодействие на купения вот минава през по-висока избирателна активност, която свежда подобни практики до минимално влияние.
Христов коментира и темата за евентуално политическо завръщане на Румен Радев, като подчерта, че в ГЕРБ–СДС няма притеснение. По думите му коалицията има ясната цел да бъде първа политическа сила, разчитайки на стабилен електорат и възможност за разширяване на подкрепата като проевропейска и дясно ориентирана формация.
По въпроса за еврозоната той заяви, че България не е действала прибързано, а напротив – е закъсняла с присъединяването си. Според него положителните ефекти от въвеждането на еврото ще се усетят в по-дългосрочен план, а не в рамките на няколко месеца.
Външнополитическият курс на страната също бе засегнат, като Христов подчерта необходимостта от коректни и балансирани отношения както с Европейския съюз, така и със Съединените щати. Той изрази мнение, че различията между европейския и американския политически елит следва да се преодоляват чрез активен диалог.
В края на разговора Румен Христов обърна внимание и на работата на парламента, като посочи, че сред водещите приоритети е закриването на Комисията за противодействие на корупцията – тема, по която по думите му съществува широко политическо съгласие. Според него тази стъпка е ключова и за отключването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Относно промените в Изборния кодекс той подчерта, че решенията ще бъдат взети колективно след обсъждане в парламентарната група.