В редица европейски държави се водят разговори за евентуални промени в режима на временна закрила за украинските граждани, като във фокуса на дискусиите попадат мъжете в наборна възраст. Темата бе повдигната и по време на среща на върха на Европейския съюз, където според информация на шведския министър по миграцията се обсъждат различни варианти за бъдещето на тази категория бежанци.
В момента временната защита на ЕС обхваща над 4,3 милиона украински граждани. Данните показват, че около една четвърт от тях са пълнолетни мъже. Част от тях са пристигнали в страните от Европейския съюз още преди началото на войната, а други са напуснали Украйна след началото на конфликта.
През последните години обществените нагласи в някои държави членки видимо се променят. Социологически проучвания показват спад в подкрепата за приемането на украински бежанци в страни като Полша, Германия и Чехия. Паралелно с това някои правителства вече заявяват готовност да обсъждат възможности за връщане на украински граждани в наборна възраст обратно в родината им.
Полша и Литва вече са изразявали готовност да съдействат за репатриране на украински мъже, докато Норвегия предприе стъпки за ограничаване на достъпа до временна колективна защита за определени категории украински граждани.
Според експерти обаче евентуално връщане на голям брой украинци трудно би оказало бърз ефект върху ситуацията на фронта. Причината е, че процесът по репатриране, обучение и подготовка на нови военнослужещи изисква значително време.
Анализатори посочват, че проблемите с мобилизацията в Украйна са далеч по-дълбоки и се дължат на натрупвани с години обществени и институционални трудности. Данни на украинските власти показват сериозни предизвикателства при попълването на въоръжените сили, както и значителен брой граждани, които избягват наборната служба.
В същото време евентуалната промяна на европейската политика би поставила редица практически въпроси. Голяма част от украинските граждани в ЕС не са кандидатствали за индивидуално убежище, а разчитат на механизма за временна закрила. Ако този режим бъде ограничен, съществува риск от увеличаване на броя на молбите за убежище и от преместване на украински граждани между различните държави членки в търсене на по-благоприятни условия.
Темата остава чувствителна както за европейските правителства, така и за украинската държава, а окончателни решения към момента не са взети. Дебатът обаче показва, че повече от четири години след началото на войната въпросът за бъдещето на милионите украински бежанци продължава да бъде едно от най-сериозните предизвикателства пред Европейския съюз.