Европейският съд по правата на човека официално отмени привременните мерки, наложени по жалбата за премахнатите незаконни постройки в кв. „Захарна фабрика“. Съдът прекрати и приоритетното разглеждане на случая, след като прие, че Столична община е предприела навременни, ефективни и хуманни действия за защита на засегнатите хора.
Това съобщи във Фейсбук Заместник-кметът на Столична община, направление „Социални дейности и интеграция на хора с увреждания” Надежда Бачева.
„Още в първите часове след премахването на постройките на 15 април, нашите екипи бяха на терен. Бяха предложени възможности за подслон, медицинска помощ, храна и подкрепа. Изготвени бяха индивидуални оценки на нуждите и бяха осигурени реални алтернативи. Общо 53 души приеха помощта и бяха настанени в социални услуги на територията на Столична община. Никой не бе оставен сам“, обяснява тя.
Според нея, това решение на ЕСПЧ е пряко признание, че е възможно да се отстоява законността и едновременно с това да се действа с грижа и човечност.
„Това е моделът, който следваме и ще продължим да отстояваме. Кметът на София г-н Васил Терзиев бе пряко ангажиран с казуса от самото начало и подкрепи всички усилия за бърза и адекватна реакция в защита на засегнатите. Благодаря на всички колеги от социалните услуги, здравните екипи и партньорските организации. Случаят в Захарна фабрика не беше лесен. Но подходихме с отговорност – както към спазването на закона, така и към човешкото достойнство на всеки, който потърси помощ. Това трябва да бъде стандарт, а не изключение“, пише зам.-кметът.
В разгара на напрежението около събарянето на незаконни постройки в столичния квартал „Захарна фабрика“ преди 3 месеца в интернет пространството се появи снимка от неофициална среща, която повдига сериозни въпроси. На кадъра ясно се виждаше как съпредседателят на ПП Кирил Петков разговаря с ромския пастор Марин Тихомиров – кандидат за народен представител от партията и човек, сочен за представител на Българския хелзинкски комитет (БХК).
Срещата, проведена извън всякакъв официален контекст, съвпадна с поредица от действия, които сочат към координирано политическо и неправителствено присъствие в кризисната зона. БХК – организация, представяща се като защитник на човешките права, бе активно ангажирана в района по време на събарянията – както чрез изпращане на свои представители на място, така и чрез публична защита на уж засегнатите семейства.
Наблюдатели и граждани обаче изразиха съмнения, че ролята на БХК надхвърля обичайната правна и хуманитарна защита, и че организацията действа в синхрон с определени политически интереси, вместо с фокус върху върховенството на закона.
От самото начало Кирил Петков нееднократно се е изказвал в защита на хората, живеещи в незаконни постройки, призовавайки за „човечност“ и „разбиране“, дори когато действията на институциите са продиктувани от закон и съдебни решения.