Президентът Румен Радев все по-често се оказва в центъра на съмнения за участие в добре познатия български сценарий на задкулисно пренареждане на властта. Преди минути той обяви решението си да даде третият мандат за съставяне на правителство да бъде връчен на АПС. Това не изглежда като акт на държавническа безпристрастност, а като част от по-широка политическа игра, в която изплуват сенките на Ахмед Доган и традиционните мрежи на влияние около задкулисието у нас, в което той е главен участник.
Макар формално АПС да се представя като „нова“ формация, за немалка част от обществото тя изглежда като ребрандиран политически инструмент на старото задкулисие. В този контекст решението на Радев поражда логичния въпрос – търси ли се реално съставяне на правителство или целенасочено се блокира процесът, за да се удължи политическата нестабилност?
Все по-упорито се налага тезата, че президентът няма интерес от работещ кабинет. Напротив – продължителният хаос, служебните правителства и размиването на отговорността създават идеална среда за изграждане на бъдещ политически проект около самия Радев. Проект, който да се яви като „спасителна алтернатива“ на следващите парламентарни избори.
В този смисъл връзките – преки или косвени – между Радев, кръгове около Ахмед Доган и формации като АПС не изглеждат случайни. Те се вписват в познатия модел на контрол чрез зависимости, влияние без пряка отговорност и власт без изборна легитимация.