Изказването на Ивайло Мирчев за „шамари и юмруци“ не е просто емоционална реплика, а симптом на дълбок проблем в политическия дебат. Когато политик използва език на насилие, дори метафорично, той не се изправя срещу „модел“, а срещу реални хора. В случая това са над 640 000 български граждани, които са упражнили конституционното си право и са гласували за ГЕРБ, за да изразят своята воля и подкрепа за определена политическа програма. ГЕРБ дойде на власт чрез спечелени избори, а избирателите им гласуваха за тях като демократичен избор.
Политиката не се прави с юмруци, а с действия, спокойствие и аргументи. Самоуважаващ се политик не може да си позволява да изпуска нервите си, защото е пример за новите поколения. Агресията ражда агресия и подкопава доверието в институциите и самата демокрация.
Демокрацията изисква спор с аргументи, а не заплахи или метафорично насилие. Подобна реторика не мобилизира подкрепа, а задълбочава разделението и подменя политиката с агресия. Вместо да убеждава, тя отблъсква и поставя под въпрос способността на говорещия да бъде обединител, а не фактор на конфронтация. Политическата сила се изгражда чрез диалог, разум и уважение към всички граждани, които участват в демократичния процес.