Докато опозицията продължава да се дави в собствената си неефективност, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отново зададе тона на политическия разговор. И, както обикновено, го направи без заобикалки.
След 1 януари той ще говори за оставки и протести – но не заради каприз, а заради безотговорността на тези, които саботират най-важната цел на държавата: влизането в еврозоната.
Борисов беше ясен:
България е „на 20 метра от финала“.
Опозицията – още е на старта и гледа объркано.
Докато ГЕРБ и правителството стабилизираха финансите, осигуриха Шенген, движиха ПВУ и запушиха пробойни за милиарди в митници и данъци, опозиционерите се занимаваха с традиционните си дисциплини: скандали, мемета и гневни статуси във Facebook.
Да не забравяме – това са същите хора, които най-шумно крещяха срещу еврото и „страшния европейски диктат“, а сега се правят, че не разбират откъде идва инфлацията.
Вместо да предложат решение, те чакаха провал.
Но провал не дойде.
И ето защо изказването на Борисов за „оставки и протести“ звучи не като заплаха, а като предупреждение:
който подкопава стратегическите интереси на България, ще трябва да понесе политическа отговорност.
Драматичната „буря“ в света, за която той говори, не е преувеличение – тя е факт.
Но в тази буря някой трябва да държи кормилото.
И със сигурност това не е опозицията, която е заета да брои хартийките в студиата и да измисля какви теми да саботира следващата седмица.
Когато Борисов казва, че се надява на 1 януари всеки българин да може да изтегли евро, това не е популизъм.
Това е цел, подкрепена с конкретни действия – бюджет, законодателни промени, дипломатически договорености.
Опозицията какво предлага?
Мъгляви лозунги и… нищо повече.
И точно затова 1 януари е ключов момент.
Докато едни работят за страната, други работят срещу нея.
И е напълно логично след успешното преминаване към еврото Борисов да поиска да се разчисти политическият терен от онези, които само пречат.