Учителска заплата- 3500 лв., средна пенсия 1774

Автор: Адриан Асенов Учителска заплата – 3500 лв. Средна пенсия – 1774 лв. Кебапче – 0.50 Порция агнешко в ресторант – 10 лв. Това не е фантастика, а данни от документи в България през 1933 г. На втората снимка е известие за повишаване на заплатата на гимназиална учителка от гр. Пещера за 3500 лв. Другите две са от реклами на ресторанти, в които четем следните цени: Ресторант „Америка“, Ямбол (на мястото на днешния хотел „Диана палас“): Агнешко мешено – 10 лв Бъбрек – 2 лв Пържола – 2 лв Шишчета – 2 лв Дробчета – 1 лв Сърца – 1 лв Кюфтенца – 1 лв Кебапчета – 1 лв Телешки кебапчета – 0.50 лв Свински карначета – 1 лв Вино – в заведението 12 лв, за вкъщи 8 лв. В рекламата на питиепродавница и гостилница „Златна рибка“ информацията е обща и гласи, че най-големият апетит може да се 79 задоволи срещу 10-15 лв. Акцент и в двете реклами е, че ястията са приготвени с чисто краве масло, характерно за френската кухня. Справка в Държавен архив – Ямбол показва, че в Държавното агрономство на околийския град Елхово заплатите през март 1933 г. са били следните: Агроном – 4550 лв Учителка в земеделско училище – 2950 лв Специалист – 2950 лв Администратор – 2350 лв Техник – 2150 лв Писар – 2050 лв В статистическия годишник на Царство България от 1933 г. в раздела за работнически заплати за предходната 1932 г. пише следното: Брутна ЧАСОВА заплата на работник: 1. Металоработни индустрии: *минимална – 5.62 (месечна – 944) *средна – 9.93 (месечна – 1668) *максимална – 37.50 (месечна – 6300) 2.Кожарство: *минимална – 2.50 лв *средна – 9.08 лв *максимална – 45 лв 3. Тютюневи фабрики: *минимална – 2.38 лв *средна – 6.85 лв *максимална – 40.50 лв 4. Складове за манипулиране на суров тютюн: Майстори манипулатори: *миниюална – 7.50 лв *средна – 16.84 лв *максимална – 54.29 лв Общи работници: *минимална – 1.88 лв *средна – 4.35 лв *максимална – 15.71 лв 5. Предене или тъкане на вълна: *минимална – 1.88 лв *средна – 6.03 лв *максимална – 37.50 лв 6. Плетачество/трикотаж/: *минимална – 1.80 лв *средна – 4.96 лв *максимална – 13.75 лв 7. Предене или тъкане на растителни текстилни материали и коприна: *минимална – 1.88 лв. *средна – 6.22 лв. *максимална – 37.50 лв Средната пенсия през 1932 г е 1774 лв. Прави силно впечатление разграничението между квалифицирания и нискоквалифицирания труд, като заплащането варира от 6 до 18 пъти. В едно интервю голямата българска актриса Стоянка Мутафова каза, че в средата на 30-те години се е усещал голям подем в България, почти всички българи, завършили образованието си в чужбина са се връщали в родината и са дали голям тласък в развитието и. В навечерието на Втората световна война Царство България е водеща икономика на Балканите. А НАВРЕМЕТО В УЧИЛИЩЕ НИ КАЗВАХА, ЧЕ СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ НИ БИЛ ОСВОБОДИЛ ОТ ТЕЖКО ФАШИСТКО И КАПИТАЛИСТИЧЕСКО РОБСТВО…Учителска заплата – 3500 лв. Средна пенсия – 1774 лв. Кебапче – 0.50 Порция агнешко в ресторант – 10 лв. Това не е фантастика, а данни от документи в България през 1933 г. На втората снимка е известие за повишаване на заплатата на гимназиална учителка от гр. Пещера за 3500 лв. Другите две са от реклами на ресторанти, в които четем следните цени: Ресторант „Америка“, Ямбол (на мястото на днешния хотел „Диана палас“): Агнешко мешено – 10 лв Бъбрек – 2 лв Пържола – 2 лв Шишчета – 2 лв Дробчета – 1 лв Сърца – 1 лв Кюфтенца – 1 лв Кебапчета – 1 лв Телешки кебапчета – 0.50 лв Свински карначета – 1 лв Вино – в заведението 12 лв, за вкъщи 8 лв. В рекламата на питиепродавница и гостилница „Златна рибка“ информацията е обща и гласи, че най-големият апетит може да се 79 задоволи срещу 10-15 лв. Акцент и в двете реклами е, че ястията са приготвени с чисто краве масло, характерно за френската кухня. Справка в Държавен архив – Ямбол показва, че в Държавното агрономство на околийския град Елхово заплатите през март 1933 г. са били следните: Агроном – 4550 лв Учителка в земеделско училище – 2950 лв Специалист – 2950 лв Администратор – 2350 лв Техник – 2150 лв Писар – 2050 лв В статистическия годишник на Царство България от 1933 г. в раздела за работнически заплати за предходната 1932 г. пише следното: Брутна ЧАСОВА заплата на работник: 1. Металоработни индустрии: *минимална – 5.62 (месечна – 944) *средна – 9.93 (месечна – 1668) *максимална – 37.50 (месечна – 6300) 2.Кожарство: *минимална – 2.50 лв *средна – 9.08 лв *максимална – 45 лв 3. Тютюневи фабрики: *минимална – 2.38 лв *средна – 6.85 лв *максимална – 40.50 лв 4. Складове за манипулиране на суров тютюн: Майстори манипулатори: *миниюална – 7.50 лв *средна – 16.84 лв *максимална – 54.29 лв Общи работници: *минимална – 1.88 лв *средна – 4.35 лв *максимална – 15.71 лв 5. Предене или тъкане на вълна: *минимална – 1.88 лв *средна – 6.03 лв *максимална – 37.50 лв 6. Плетачество/трикотаж/: *минимална – 1.80 лв *средна – 4.96 лв *максимална – 13.75 лв 7. Предене или тъкане на растителни текстилни материали и коприна: *минимална – 1.88 лв. *средна – 6.22 лв. *максимална – 37.50 лв Средната пенсия през 1932 г е 1774 лв. Прави силно впечатление разграничението между квалифицирания и нискоквалифицирания труд, като заплащането варира от 6 до 18 пъти. В едно интервю голямата българска актриса Стоянка Мутафова каза, че в средата на 30-те години се е усещал голям подем в България, почти всички българи, завършили образованието си в чужбина са се връщали в родината и са дали голям тласък в развитието и. В навечерието на Втората световна война Царство България е водеща икономика на Балканите.