На 5 януари празнуваме Зимен Кръстовден. Денят преди Богоявление е наричан още Кръста, Водокръст, Водокръщи.
В народните вярвания това е краят на „мръсните дни“, които започват от 25 декември. Смята се, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са „некръстените“ дни, в които новороденият Исус Христос не е получил все още Светото кръщение. Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден небето се отваря, но само праведните могат да го видят и да си пожелаят нещо, което се сбъдва, пише marica.bg.
Смисълът на празничния ритуал е чрез силата на Кръста да се изчисти земята от бродещите в некръстеното време същества на отвъдното, на неподредения свят, да се подготви за голямото кръщение, което предстои. Сутринта в църквата се отслужва служба, водата се кръщава и освещава. На сутринта попът пуска кръст в осветена вода, като по този начин я кръщава и обикаля всички къщи, за да ги поръси с натопена в нея китка босилек. С този акт се вярва, че се пропъжда лошото и болестите от дома, а като благодарност стопаните слагат по паричка в менчето на свещеника.
Като ръси по къщите, попът оставя и по малко бяла и червена вълна, с която се правят мартенички на 1 март. Народът вярва, че ако на Кръстовден замръзне китката босилек, с която попът ръси, годината ще е плодородна.
На следващия ден – 6 януари, Богоявление или Йордановден, кръстът от менчето се хвърля в река или водоем. Вярва се още, че на Зимен Кръстовден птиците и животните проговарят с човешки глас, а всички реки и потоци спират да текат за миг, за да се прочистят. Ако пък вечерта на 5 януари звездите са ярки, ще се народят хубави агънца през годината. Обредната трапеза на Кръстовден е постна.
Имен ден празнуват Кръстьо и Кръстана.