На 22 август отбелязваме Световния ден на фолклора – повод да обърнем поглед към традициите, обичаите и културното наследство, които съхраняват паметта и идентичността на народите.
Датата е свързана с британския учен и антиквар Уилям Томс. На 22 август 1846 г. в лондонското списание „Атенеум“ е публикувано негово писмо, в което той предлага употребата на думата „folklore“. Новият термин постепенно се утвърждава като понятие, обединяващо народните обичаи, вярвания, предания и традиции.
Фолклорът обаче е много повече от песните и танците, с които най-често го свързваме. В него се преплитат приказки и легенди, пословици и поговорки, народни носии, музика, занаяти, празници, ритуали и знания, предавани от поколение на поколение.
За България фолклорното наследство има особено място. Българските хора, народните песни, традиционните носии и многобройните местни обичаи са част от богатството, чрез което поколения българи са съхранявали своята култура и усещането за принадлежност.
Световният ден на фолклора е и напомняне, че традициите не трябва да остават единствено в музеите и историческите книги. Те продължават да живеят чрез хората, които пеят народни песни, играят хора, пазят старите занаяти, разказват преданията на своите деца и възстановяват обичаите на родния си край.
На 22 август различните култури по света имат още един повод да покажат своето многообразие. Защото независимо колко се променя светът, фолклорът остава една от най-здравите връзки между миналото, настоящето и бъдещето.