Спасовден принадлежи към подвижните църковни празници – отбелязва се от православната църква на 40 –я ден след Великден и винаги се пада в четвъртък. До навечерието на празника е прието християните да се поздравяват с „Христос Воскресе!“, предаде Актуално.
Големият църковен празник Спасовден е известен още като Възнесение Господне и е особено почитан в българската традиция. През 2025 година Спасовден се пада на 29 май.
В религиозен план
Според поверието Иисус завършил делото на спасението – на 40-я ден след Възкресението си Спасителят възвел Своите ученици на Елеонският хълм. Там им дал последното си напътствие и благословия, след което се възнесъл в небесното царство оттук и името на празника Възнесение Господне.
Вярвания на българския народ
В българската традиция празникът е известен като Спасовден или свети Спас – т.е. денят на Спасителя, тъй като Синът Божий, Иисус Христос, е Спасителят на цялото човечество.
Според българското вярване на Великден душите на починалите са пуснати да слязат на земята и те я обикалят до Спасовден, когато ги прибират отново в отвъдното. Според друга версия „на Великден отварят рая и го затварят на Спасовден“.
Тези вярвания всъщност са народна интерпретация на християнското вярване, че преди да се яви възкръснал сред живите, Христос слиза в ада и избавя от властта на дявола всички починали, след което ги отвежда в рая.
Според народния календар на Спасовден се правят ритуали за дъжд, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:
„Свети Спасе, тебе молим, дай ни дъждец и росица да се роди жито, просо, да нахраним сиромаси, сиромаси и сираци.. „
Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу празника болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен.
Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна. Спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалиите, които ще „сеят“ своята роса над нивите, вече са дошли.
Според старите вярвания, от понеделника след Петдесетница – т.е. от празника Свети Дух – по земята започват да бродят русалиите, русалийките или русалците. През Русалската седмица особено строго се спазват различни забрани – да не се преде, да не се тъче, да не се пере за да не се разгневят русалиите.