Сирни Заговезни (Поклади), или Прощална неделя, е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди Великден.
На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.
Традиционният поздрав на много места в страната за този ден е: „Простено – прости!“.
На този ден се припомнят Христовите думи: „Ако не простите на човеците съгрешенията им, и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви.“ Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си – близки и познати – за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. За трапезата се приготвят баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.
На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
По Заговезни има обичай и хората да се маскират. Традицията датира още от Средновековието и дори много преди това, но в България тя е разпространена само в някои краища. Маските трябва да прогонят злите духове, които бродят между хората. Карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т.е. настъпването на пролетта и края на зимата.
Един от основните елементи в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън. Самият огън е една от четирите природни стихии, поради това той е трайно свързан с българския традиционен мироглед. Той заема важно място не само в българските пролетни празници, но и в тези на съседните ни народи, предава БНТ.
В Библията огънят е символ на Божията святост и Божия силен гняв към всеки грях. В православието причастието се сравнява с огъня на Бога, изгарящ недостойните и пречистващ достойните. Символ е на Светия Дух, изразяващ неговата укрепваща и пречистваща роля особено по отношение на човешкото съзнание.
Сутринта на Сирни Заговезни се запалват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става обикновено на високото място в населеното място. Но понякога има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия площад. След като се разгори огънят, хората започват да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна сила е водеща на този празник.
Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се извършва ритуално очистване на нивите. Това се прави с цел нивите да дадат по-добър добив. Този огън в различните краища на България носи различни наименования. Най-често той е наричан катралник, пълелия или ойлалия. Освен тях се срещат и названията оврътник и овратник.