Георги (Гоце) Николов Делчев (изписване до 1945 година: Гоце Дѣлчевъ) е един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Национален герой в България и Северна Македония. Използва псевдоними като Ахил и Миндизот. Гоце Делчев е роден на 23 януари стар стил (4 февруари) 1872 година в Кукуш,[3] тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция, в семейството на Никола и Султана Делчеви. Той е третото от девет деца и първият син в семейството. Неговата най-голяма сестра Руша и братята му Милан, Димитър и Христо Делчеви също стават революционери от ВМОРО, а и всички останали деца помагат в борбата. В 1874 година в града е учредена Втората кукушка уния. Това става поради създаваните от властите административни пречки за присъединяване към Българската екзархия и нежеланието на кукушани да останат към Цариградската патриаршия. По това време голяма част от населението, включително Делчеви, са привърженици на унията. Поради това първоначално Делчев учи в униатското начално училище.
След това обаче допитването е проведено и гласуването е масово за Екзархията.[8] Гоце Делчев продължава учението си в българската екзархийска прогимназия (трикласна) в родния си град. След като я завършва през учебната 1886/1887 година, той иска да продължи образованието си в българската гимназия в Солун, но баща му смята да го подготви за свой заместник и затова не го пуска, а го праща първо чирак в чужд дюкян и го взима по-късно при себе си. Все пак желанието на Гоце Делчев надделява и през есента на 1888 година баща му го изпраща в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където постъпва в 4-ти гимназиален клас. Там се формира група от Кукуш: Гоце Делчев, Гоце Имов, Гоце Петков и Христо Тенчов – негов неразделен другар. Сприятелява се също с Йордан Николов от Прилеп, който си поръчва книги от чужбина, които Гоце Делчев чете. По-късно Гоце Делчев и Христо Тенчов започват също да си поръчват книги от чужбина. Силно повлиян е от Христо Ботев, чрез своя учител по литература Константин Величков. Благодарение на учителя му по математика Благой Димитров тя става негов любим предмет. Участва в таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов. На 11 юли 1891 година постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, оттогава има запазено пряко сведение, че по църковна принадлежност е православен българин екзархист. Заради участие в стачка Гоце Делчев е изключен само месец преди дипломирането.
Взима решение да се бори за свободата на Македония, използвайки наличната образователна мрежа на Българската екзархия за изграждането на революционна организация. През есента на 1894 година е назначен за екзархийски учител в Щип, където учителства до 1896 година. Гоце Делчев се среща в Щип повторно с Дамян Груев, един от основателите на БМОРК, и е привлечен в организацията, на която по-късно става фактически ръководител. През това време организира пограничните пунктове на организацията – Кочериновския, Рилския, Кюстендилския, Дупнишкия и други, както и на нелегалните канали към вътрешността на Македония. През лятото на 1896 участва в работата на Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на Българските македоно-одрински революционни комитети, който предвижда изграждането ѝ на демократични основи. От есента на 1896 г. той става учител в Банско, където работи два месеца и успява да изгради широка организационна мрежа от комитети в пограничните райони на Разложко и Горноджумайско като достига и до Неврокопско. След това става задграничен представител на организацията в София. Като такъв участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. Същевременно като главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който започва да изпраща подготвени четници и войводи във вътрешността на Македония, изигравайки основна роля в масовизирането на движението.
Полага големи усилия за снабдяването на организацията с оръжие и пари. Във функцията на главен ревизор на четите Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите. Тези региони са разделени на революционни окръзи. През 1897 година обикаля Мелнишко и посвещава учителите Георги Поцков, Павел Георгиев – учител в Кашина, Никола Найденов от Ковачево, братя Темелкови от Орман. Основава революционен комитет в Мелник и назначава за негов ръководител Илия Даскалов. През зимата на 1900 година Гоце Делчев пребивава известно време в Бургас. Там основава в двора на Минковия хан фабрика за бомби, чийто динамит е използван и при Солунските атентати. По това време той предлага Михаил Герджиков да оглави въстанието в Одринския революционен окръг. През месец март 1901 година Гоце Делчев, придружен от Лазар Маджаров, се отправя на обиколка в Одринска Тракия, завръщайки