Рекорден брой скални срутвания са регистрирани това лято във Френските Алпи и по-специално в масива Монблан. Част от инцидентите са с фатален край, а според учените основна причина за увеличаването им е климатичната криза, предаде АФП.
Тази година се очертава като рекордна както по честота на срутванията, така и по количеството скална маса, която се откъсва от планините почти всекидневно, обясни геоморфологът от френския Национален център за научни изследвания (CNRS) Лудовик Раванел.
По думите му до края на лятото броят на по-големите регистрирани срутвания само в масива Монблан се очаква да достигне 450.
„Говорим за огромен брой, тъй като допреди 10 или 20 години те бяха само няколко десетки“, посочва изследователят.
Предишният рекорд е от 2022 г., когато са регистрирани около 300 скални срутвания. И тогава годината беше белязана от многобройни периоди на екстремни горещини.
Според Раванел голяма част от сегашните процеси са пряко свързани с климатичната криза. Повишаването на температурите води до разрушаване и намаляване на вечната замръзналост във високите части на планините.
В продължение на хилядолетия ледът е прониквал в пукнатините на скалите и е действал като своеобразен „цимент“, който ги стабилизира. При продължително високи температури той започва да се топи, скалите губят устойчивост и рискът от откъсването им се увеличава.
Допълнителен фактор е отстъплението на ледниците. Те упражняват стабилизиращ натиск върху скалните масиви, а когато се топят и намаляват площта си, настъпва декомпресия, която също може да предизвика срутвания.
Очакваното понижение на температурите през следващите дни и възможните снеговалежи във високите части на Алпите няма да решат проблема веднага.
„Дори и повърхността да замръзне отново, огромното количество топлина от лятото на 2026 г. ще продължи да прониква в почвата до ноември, декември, а може би дори и до януари“, предупреждава Раванел.
Затова учените очакват опасността да остане висока и след края на летните горещини.
„Очакваме най-големите срутвания на скали тази есен“, прогнозира геоморфологът, като уточнява, че вероятно те ще бъдат по-редки.